Заседанието на министрите на вътрешните работи и правосъдието в Люксембургг

Швеция настоява за хармонизиране на европейското законодателство по въпроса за даване на политическо убежище, затова пък не е привърженик на общата гранична политика. Германия - обратно - е за създаването на съвместно европейско администрация по граничните въпроси, отхвърля обаче възможността за единни правила за достъп на преселници отвън до пазарите на труда. Холандското председателство на общността пък иска да постигне пробив точно по този въпрос. Примери за противоречиви интереси има достатъчно,така че дебатите днес и утре очевидно ще протекат оживено и оспорвано.

Централна тема на срещата в Люксембург са целите, които ЕС смята да постигне в областта на правосъдието и вътрешните работи до 2010 година и които са записани в така наречената програма от Хага. Основно значение в нея се отдава на въпросите за борбата срещу тероризма и на сътрудничеството между европейските държави в областта на съдебните въпроси и предоставянето на убежище, както и имиграцията. В едно предложение на холандското председателство на общността се предвижда да се проучат възможностите за съвместна обработка на подадените молби за убежище и то на територия извън ЕС, както и за сътрудничество в областта на граничната политика със страните, от които пристигат кандидатите за убежище. Подобно предложение отговаря на желанието на германския министър на вътрешните работи Ото Шили, който се беше исказал за създаването на събирателни лагери за бежанци - или както той самият ги нарича " приемателни центрове" в Северна Африка. Ето каква е аргументацията му:

Шили:

"Когато нелегални мигранти се спират в Средиземно море и се връщат обратно в изходната точка на пътуването им към Европа, някой трябва да поеме грижата по подслоняването им. Тези хора не могат просто да изчезнат, следователно трябва да бъде намерено някакво решение за тях."

Дали министрите на вътрешните работи ще съумеят обаче да се споразуменият по този и някои подобни въпроси от Хагската програма още на тази среща в Люксембург, е повече от съмнително. Затова пък е почти сигурно, че няма да има почти никакви разногласия по една друга тема на заседанието, на която германският министър на вътрешните работи също отдава голямо значение - а именно въвеждането на беометрични данни в новите паспорти на ЕС. Заедно с Норвегия, Исландия и Швейцария, държавите от ЕС смятат да вземат решение за подобряване защитата на паспортите от фалшифициране, като към дигитализираната снимка документите за самоличност започнат да съдържат и отпечатъци от пръстите. В момента се разработват техническите методи за осъществяването на този проект. В тази връзка министър Шили казва:

Шили:

"Трябва да се има предвид при избора на технически способи, че те трябва да гарантират във висока степен надеждната идентификация на личността, като от друга страна не възпрепятстват бързия контрол на докуменитите при преминаването на граници".

На срещата си в Люксмебруг министрите на ЕС предстои да вземат решение, от кога биометричните данни в паспортите да станат задължителни за всички граждани на общността. Германия настоява, още от есента на 2005 година новите паспорти да съдържат дигитализирана снимка.