Заседанието на НАТО в Нордвик

Афганистан, където НАТО има най-голямата мисия в момента, си остава трайната пареща тема за Атлантическия съюз. Командирите на място не спират да искат още войски, техника и преди всичко инструктори за афганистанската армия. Но предвид растящата заплаха за войниците, повечето страни-членки се дърпат, особено когато става дума за южен Афганистан, където бушува истинската война. Страните, чиито войски воюват там – американци, англичани, канадци – отдавна се оплакват заради неравномерното разпределение на рисковете в съюза. Липсата на въздушни транспортни средства НАТО възнамерява да компенсира донякъде, като наеме хеликоптери от частни фирми.

В момента се развива един остър проблем тъкмо между две страни-членки на алианса. Турция смята, че е в правото си да предприеме военно нахлуване в северен Ирак, за да пресече действията на кюрдските партизани. Това обаче изобщо не се харесва на американците. Те се опасяват, че туй може да доведе до дестабилизирането на единствения сравнително спокоен регион в Ирак. Затова министърът на отбраната Робърт Гейтс призова турското правителство към сдържаност:

“Една голяма военна операция оттатък границата с Ирак би била контрапродуктивна за интересите на Турция, за нашите интереси, както и за онези на Ирак.”

Друг потенциален конфликт се оформя около плановете на Вашингтон за разполагането на елементи от американската система за противоракетна отбрана на територията на Чехия и Полша. Руснаците виждат в този проект заплаха за собствената си сигурност; скептицизъм съществува сред населението в споменатите две страни, както и в някои други държави от НАТО и ЕС.

Няколко балкански страни - Албания, Хърватия и Македония - продължават да се надяват на скорошен прием в Атлантическия съюз. Но НАТО се въздържа от какъвто и да било автоматизъм и апелира за реформи. По-друг е случаят с Украйна, където президентът Юшченко е с подчертано прозападна ориентация, но народът е раздвоен по въпроса за членството в НАТО.

Една деликатна за НАТО тема, която поради това ще се дискутира съвсем дискретно в Нордвик, засяга Силите за бързо реагиране на алианса. Преди една година те бяха шумно обявени за напълно боеготови, но днес се оказва, че това е много далеч от истината. Страните-членки отказват да предоставят войски и техника и освен това не са единодушни по въпроса какво точно трябва да представляват Силите за бързо реагиране. Нищо чудно при това положение този проект да бъде тихомълком погребан в близко бъдеще.