Заслугите на Вили Бранд

Той е човекът, който се бори срещу Хитлер и европейските фашисти, помирява Изтока и Запада, кара индустриалните и развиващите се страни да седнат заедно на масата за преговори. Защото се стреми към по-справедлив свят.

На 7 декември 1970 г. Вили Бранд се отправя към Полша - за подписването на договор за взаимен отказ от използването на сила и признаване на следвоенните граници. Задачата, с която се нагърбва 25 години след края на войната, никак не е лека - той ще е първият германски канцлер, посетил страната, брутално нападната и окупирана от Германия. Варшава е градът, в който националсоциалистите затварят евреите в гето, депортират ги в концентрационни лагери и ги избиват, градът, който е изцяло разрушен през войната. Бранд знае, че за помирението с Полша има нужда от специален жест. За който намира и най-подходящия момент.

Когато полага венец на паметника на героите от Варшавското гето, Бранд не просто почита паметта на жертвите - той коленичи. И потъва за повече от една минута в спомени. Настава пълно мълчание - чува се само шумът от фотоапаратите. Снимките на коленичилия Бранд обикалят света. И са и до днес сред най-известните мигове от германската история.

"Той, който цял живот се e борил срещу Хитлер, пое бремето - не вината - на миналото на своите плещи", спомня си политологът Алфред Гросер. Жестът на канцлера се натъква на немалко критики и в Германия, и в Полша, но за целия свят е ясно едно: Вили Бранд олицетворява новата мирна Германия. Година по-късно той получава в Осло Нобеловата награда за мир.

70 Jahre Aufstand im Warschauer Ghetto Kniefall Willy Brandt

Този жест ще остане завинаги в историята

Герой на своето време

Човекът, който впоследствие става канцлер на Германия, е роден на 18 декември 1913 в Любек под името Херберт Ернст Карл Фрам. Дядо му го свързва отрано със Социалдемократическата партия, а по-късно той се присъединява към Социалистическата работническа партия, забранена непосредствено след поемането на властта от Хитлер през 1933. През пролетта на същата година бяга в Норвегия под псевдонима Вили Бранд. И оттам се бори не само против режима на Хитлер, но и срещу всички фашистки управници в Европа, ангажира се и в Испанската гражданска война.

През 1947 Вили Бранд се връща в Германия и цял живот слуша упреци от типа - какво все пак сте вършили цели 12 години зад граница? Посрещат го не без враждебност, но през 1957 е избран за кмет на Берлин - позиция, която във времената на четирите окупационни зони изисква изключителна дипломатичност и гарантира голямо внимание. Не само когато през 1963 Кенеди държи прочутата си реч, в която казва "Аз съм берлинчанин". През 1966 Бранд става външен министър, след което - през 1969 - канцлер на Федералната република. Налага му се да преживее и политически поражения - като например изидгането на Стената, на което не може да се противопостави. Но има и много успехи със своята "Политика на малките стъпки", насочена към сближаването на Изтока и Запада. Той нерядко изпада в деликатни ситуации и в епицентъра на враждуващите фронтове. Но когато Берлинската стена пада през 1989, това се дължи и на него. Накратко - става дума за биография, която би могла да се случи само през 20-ти век.

Friedensnobelpreisträger 1971 Willy Brandt

През 1971 Вили Бранд е удостоен с Нобеловата награда за мир

От Изток-Запад към Север-Юг

"Вили Бранд е истински гражданин на света. Той вярва, че целият свят е негова родина и негово задължение като гражданин на света е да превърне този свят в по-добро място", казва сър Шридат Рампал, който също е гражданин на света - роден в Гвиана, дългогодишен генерален секретар на Британската общност и член на редица международни организации. От края на 70-те години той работи много плътно с Вили Бранд.

Това, което днес е почти забравено, е, че Бранд полага усилия не само за помирението на Изтока и Запада, но и на Севера и Юга. През 1977 президентът на Световната банка Робърт Макнамара планира създаването на независима комисия, която да съдейства за контактите между развитите индустриални държави на север и развиващите се страни на юг. И кой би бил по-подходящ за ръководител на тази комисия от Вили Бранд, който успешно посредничи между Изтока и Запада тогава, когато всички други средства са изчерпани?

Визията за справедливия свят

"Всички развиващи се страни - от Африка до Азия - го приемат и му се възхищават. Бранд се ползва с доверие", разказва Рампал, който също е членувал в т.нар. "Комисия Север-Юг". Под ръководството на Вили Бранд политици и учени от 18 държави полагат усилията да открият общия път към установяването на честен световен ред. Както си спомня Рампал: "Естествено имаше моменти, в които изглеждаше, че никога няма да се споразумеем, но Бранд притежаваше изключителната способност да поясни и на двете страни, че е в техен общ интерес да сложат край на разделението на бедни и богати в света".

Willy Brandt und Fidel Castro

Той работи за помирението не само на Изтока и Запада, но и на Севера и Юга

Комисията излиза с два доклада - през 1980 и 1982, с които призовава за установяването на честен световен ред. Както отбелязва по този повод Рампал - изискванията на комисията са валидни и до днес: разоръжаване, защита на околната среда, ръст на населението, трансфер на технологиите, права на жените, аграрен протекционизъм. Тъй като и днес в много голяма степен всичко се диктува от националните интереси. "Имаме нужда от личности като Вили Бранд." Понеже дори комисията и да не успява да постигне непосредствен пробив, слага началото на един процес и налага тон, който променя отношенията между Севера и Юга.

"Заслугите на Вили Бранд в Европа са големи. И Нобеловата награда му е дадена с право. Това, което той успя да постигне със своята комисия "Север-Юг", бе също забележително", убеден е Рампал. "Нобеловата награда не може да се получи два пъти, но той я заслужава."