Затворническите условия на Ходорковски са неприемливи

Когато Марина Ходорковская се отправя да посети сина си в трудовия лагер в Краснокаменск, тя е принудена не само да търпи несгодите на едно дълго пътуване. Всеки път тя опакова в багажа си и много хранителни продукти:

Ходорковская:

“Ще прекараме там три дни в едно общежитие, през които трябва сами да се храним. Затова тръгваме с много хранителни продукти. Те са обаче най-вече за него – за да може поне в продължение на три дни да се храни с плодове и зеленчуци. В ежедневната му храна тези неща отсъстват изцяло. След срещата си с нас той няма право и да вземе никакви храни от нас – абсолютно нищо – нито грам.”

В началото на септември майката на най-известния руски затворник ще се отправи на поредното трудно пътешествие, което за една 71 годишна жена представлява физическо и психическо изпитание. От Москва тя пътува със самолет и после с влак, което трае няколко дни. Само часовата разлика до Москва представлява 6 часа. Краснокаменск се намира в един крайно отдалечен и почти безлюден източносибирски регион в триъгълника на границата между Русия, Монголия и Китай, на място, където лятото е жарко, а зимата – леденостудена. На това място не времето са били заточавани враговете на руските царе, а днес там излежават присъдите си криминални престъпници.

Град Краснокаменск съществува от 1968 година, когато в околностите му откриват най-голямото ураново находище в Сибир. По съветско време Краснокаменск е “секретен град” и не може да се намери на нито една географска карта от онова време. В покрайнините на града се намира трудовият лагер, в който е изпратен Михаил Ходорковски – бившият най-богат човек в Русия, бивш петролен милиардер, меценат и популярна звезда на международните икономически форуми – човек, който имаше не само икономически, но и политически амбиции. След съмнителния съдебен процес и двете години следствен затвор в Москва, той беше изпратен в едно от най-отдалечените кътчета на Сибир с присъда от осем години за измами и укриване на данъци. Твърди се, че президентът Путин и дърпал конците на цялата кампания срещу Юкос и Ходорковски. Той самият – обратно твърди, че в случая “Юкос” ставало дума само за ред и законност:

Путин:

“Най-важното е : краденето е забранено. Всички трябва да зачитат законите, без значение, какви обществени позиции заемат и дали имат милиони или милиарди – пред закона всички са равни.”

Михаил Ходорковски е сред общо 1000-та затворници в Краснокаменск, повечето от които са обикновенни криминални престъпници. Режимът е суров, часовете на посещения са строго регламентирани – четири - пет кратки и няколко по-дълги посещения имат право да направят близките му – жена му Ина и майка му. Всички опити на адвокатите да издействат преместването на Ходорковски в друг затвор, по-близо до Москва, сега оказват безуспешни засега. Германската депутатка Сабине Лойтхойзер-Шнаренбергер от либералната партия изразява загриженост по повод условията в трудовия лагер:

“Той многократно е бил в изолатора, в единична килия – което по-късно даже е коригирано от местен съд. Ходорковски е обект на голям произвол – ако пие чая си на погрешно място – това му докарва единична килия, и което е още по-важно – той беше нападнат с нож от един друг затворник и наранен по лицето. Това означава, че животът му е в опасност.”

Протест беше изразен наскоро от най-високи германски позиции: в неочаквано остра форма федералната канцлерка Меркел осъди “неприемливите” затворнически условия” на Ходорковски и настоя, Русия да спазва международните стандарти. Председателят на либералната партия в Германия Гидо Вестервеле също каза, че на руския президент трябва ясно да се покаже, че случая Ходорковски продължава да бъде следен с интерес, загриженост и съпричастие.