Защитата на климата – след Киото

Все повече страни – включително и индустриалните – стигат до прозрението, че са необходими съвсем конкретни мерки за защита на климата, че нашата планета просто не понася повече темпове на индустриализация както преди сто години. Но повечето участници в бонската конференция смятат вече промяната на климата до известна степен за необратима – както подчерта аржентинският министър на здравеопазването Гонзалес Гарсия:

“Неблагоприятните последствия от климатичните промени не могат да бъдат смекчени повече. Затова са необходими не само стъпки за избягване или противодействие на промяната в климата, но и за конкретно пригаждане към вече настъпилите промени.”

Предвижда се Протоколът от Киото да получи допълнение, засягащо помощта, която индустриалните държави ще окажат на развиващите се страни за преодоляване на последствията от природните катастрофи. Редица участници изтъкнаха положителния ефект от състоялата се миналата година също в Бон конференция, посветена на приложението на обновяемите енергии – което естествено бе мехлем за организатора на сегашната среща, германския министър на околната среда Юрген Тритин:

“Планът за действие, приет миналата година в Бон, спестява на планетата Земя 1, 2 милиарда тона въглероден двуокис годишно. Духът на Бон трябва да се поддържа, за да можем да противодействаме на това най-голямо предизвикателство за човечеството. Тъй като промяната на климата е вече действителност.”

Сегашният експертен семинар служи преди всичко за обмен на мнения и опит с оглед на предстоящата в края на годината в Монреал климатична среща на високо равнище. Там вече ще се мисли не само за влизането в сила на Протокола от Киото, а и за времето след това, тъй като Протоколът е валиден от 2008 до 2012. Артур Рунге-Мецгер апелира от името на Комисията на Европа още от сега да се планира за годините след изтичането на Протокола:

“Това ще стане само след седем години. Ако в скоро време нямаме яснота по целите, които трябва да следваме след това, целият нормален цикъл на европейското законопроизводство ще излезе от крачка. Така че поне за ЕС въпросът е спешен още от сега.”