Защо в България езикът на омразата остава ненаказан?

Обнародван в средата на юли социологически сондаж на „Отворено общество“ посочва, че след ромите главни обекти на езика на омразата в България са мюсюлманите, турците, хомосексуалните и чужденците. През последните две години делът на анкетираните, които са били свидетели на изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия срещу мюсюлманите, е нараснал почти 4 пъти – от 10,6% през 2014 г. на 38% понастоящем.

„Телевизията продължава да бъде най-влиятелната медия, с която хората свързват разпространяването на езика на омразата – три четвърти от респондентите, които през последната година са чували реч на омразата, са я чували именно по телевизията. Нараства ролята на интернет в сравнение с изследванията през 2013-та и 2014-та. На практика интернет е второто по значение пространство като среда за разпространение на речта на омразата в България. Голяма роля в това отношение вече играят и магазините, заведенията, общественият транспорт и работното място. Увеличава се одобрението за използване в традиционните медии на изрази, които съдържат краен национализъм и реч на омразата срещу роми и мигранти“, се посочва още в изследването.

Изводите сочат, че половината от респондентите одобряват правилото държавата да защитава представителите на малцинствени обществени групи срещу езика на омразата. 59% от тях смятат, че прокуратурата трябва да преследва журналисти и политици, които изразяват неодобрение, омраза или агресия срещу представители на малцинствени групи. Две трети одобряват наказателното преследване срещу агресивния национализъм. Склонността за съобщаване за такива престъпления обаче остава доста ниска – само 23% от участниците в анкетата са заявили, че биха подали лично сигнал в полицията. Цитираните в изследването данни бяха дискутирани по време на проведената през изминалата седмица в София среща на лидерите на най-големите европейски организации, работещи в сферата на антирасизма, правата на човека и ромските въпроси.

Особености на българската реч на омразата

В интервю за „Дойче веле“ председателят на базираното във Франция Европейско антирасистко движение (EGAM) Бенджамин Абтан посочи, че отличителното за България явление на фона на надигащите се в Европа вълни на расизъм и ксенофобия, са „ловците“ на бежанци и мигранти. Стряскащ е и расизмът в антиромските изказвания на високопоставени управляващи политици като министъра на здравеопазването Петър Москов и на шефа на „Патриотичния фронт“ Валери Симеонов.

„Маргинализацията на българските роми е породена от бедността и липсата на шансове за добре платена работа и сносни условия за живот. Лошото и сегрегирано образование също е сред основните причини за престъпността. България трябва да инвестира много по-големи средства в ромското образование и благоустройството на ромските квартали. В Европа има различни подходи към ромската интеграция – докато във Франция продължава политиката на депортиране на пристигащите от Източна Европа роми, в Испания е налице работещ модел за тяхното образоване и трудоустрояване“, изтъква Бенджамин Абтан.

Според шефа на Хелзинкския комитет Красимир Кънев, една от причините за свободното леене на речта на омразата в България е апатията на прокуратурата към проблема. Опитът тя да бъде сезирана по повод на расистко изказване на Валери Симеонов в Народното събрание е завършил с отказ, в който се казва, че думите на народния представител били „форма на легитимно изразяване на мнение“. Шефът на ромската неправителствена организация „Амалипе“ Деян Колев посочва обаче и някои пробиви в статуквото. Така например, в началото на юли условна присъда за престъпление, подбудено от етническа омраза, е получил насилникът от пазарджишкото село Овчеполци, който жестоко преби ромско момче само заради думите му, че българите и ромите са равни.

Защо не върви ромската интеграция

Бенджамин Абтан свързва неблагополучията на ромската интеграция в България в разпръскването на средствата от Европейския съюз в твърде общи проекти, докато локалните проблеми на интеграцията по населени места и общини са останали извън приоритетите. Деян Колев припомня факта, че въпреки трудната битка със сегрегацията в училищната система, само за десет години делът на ромите със средно образование е нараснал от 6 на 9 %, а делът на висшистите сред тях се е увеличил двойно, макар и понастоящем той да е под 1 %.

Наблюдава се и устойчиво намаление на ранно отпадащите от образователната система ромски деца. „Наскоро в Кнежа направихме изложба на дипломи на ромски младежи, завършили висше образование. Аз, а и жителите на малкия град, бяхме приятно изненадани колко много техни ромски съграждани вече са успели да станат висшисти. Направихме и изложба, посветена на трикратния световен шампион по бокс Серафим Тодоров, който е от ромски произход. На нея под мотото „За честта на България“ показахме всички негови постижения и отличия. На 2 октомври по инициатива на европейскит антирасистки организации в България ще се състои поредният ромски прайд, посветен на проблемите и перспективите пред интеграцията на най-голямото малцинство в Европейския съюз“, информира шефът на „Амалипе“ Деян Колев.