Защо Германия продължава да бъде Мека за тютюнопушачите?

Последният брой на списание “Щерн” е изцяло под знака на световното първенство по футбол. Без значение, дали става дума за политика, икономика или култура – във всички раздели на списанието има поне една статия, която представя въпросната тема през перспективата на голямото събитие. “Фокус” пък предлага на читателите си компетентни отговори на въпроса, дали биологично чистите продукти отговарят наистина на изискванията за това?

И списание “Шпигел” посвещава броя си на здравна тема, която обаче е далеч по- щекотлива и се цели директно в онези германски политици, които лобират в полза на тютюневата индустрия. “Тютюнопушенето: край на толерантността”, пише на заглавната си страница “Шпигел”. В подзаглавието на основната статия се отбелязва: “Почти всички индустриални държави се борят срещу цигарената напаст, налагайки забрани за тютюнопушенето. Само германците, които иначе са така загрижени за здравето си и опазването на околната среда, продължават да пушат безспир. Криворазбраната толерантност спрямо пушачите и тютюневата индустрия коства живота на хиляди пасивни пушачи”, резюмира “Шпигел”. В самата статия четем:

Германците са изостанали с години в сравнение с останалите европейски страни, но и те няма как да не стигнат до приемането на закони, защитаващи правата на непушачите. Всяка година тютюнавата индустрия изпраща в отвъднато пет милиона от най-добрите си клиенти от цял свят. Ето защо всяка година тя трябва да вербува най-малкото същия брой души и това й се отдава най-много сред младите хора. Европейските правителства осъзнават постепенно, че не могат да си позволят повече толерантност, създавайки така наречените зони за пушачи. Дори и ЕС си извлече поука. Брюксел все още подпомага финансово точно производството на тютюн с почти един милиард евро годишно, като същото време дава 72 милиона евро за кампания срещу тютюнопушенето. От 2010 година обаче ще бъде сложен край на субсидиите за тютюнопроизводството.

В същото време Германия улеснява тютюневия бранш при намирането на нови клиенти. В страната има 600 хиляди автомати за купуване на цигари. Никъде другаде по света те не са така гъсто разположени, както в Германия. И точно в страната, в която има строг закон за работното време на търговските обекти, продавачите на цигари могат да предлагат стоката си по 24 часа в денонощието при това 365 дни в годината, отбелязва “Шпител” в основната си статия. В друга статия, пак по темата на броя, се дава отговор на въпроса, защо управляващите в Германия са така либерално настроени спрямо тютюневата индустрия. Отговорът е кратък: заради силното й лоби. “И до днес здравната политика на Германия е доминирана от интересите на тютюневата индустрия”. До този извод стига цитираната от “Шпигел” изследователка Анет Борнхойзер, получила правото да се рови в доскоро строго секретни документи на тютюневите концерни. В статията са дадени множество примери за огромното влияние на лобистите от германския съюз на цигарената индустрия. Ще ви представим един от тях:

Когато през 1989-та година германското правителство обяви увеличаване на данъка върху продажбата на тютюневи изделия, стана ясно, че усилията на тютюневото лоби все пак не са били напразни. Според архивни документи, съюзът на цигарената индустрия провел разговори с над 80 души, които имат политическо влияние в страната. В списъка са тогавашния канцлер Хелмут Кол, министърът Щолтенберг, но и множество депутати от бюджетната и комисия в Бундестага. Лобистите не успяха да спрат увеличаването на данъка, но в крайна сметка под тяхно влияние се въведоха така наречените крачки за “пощадяване на тютюневия пазар”. Данъкът беше увеличен на два етапа, които позволиха на тютюнопушачи да свикнат постепенно с увеличените цени на цигарите, вместо да се откажат от тях.

Съюзът на цигарената инстустрия аргументира лобистката си дейност с отговорността си за германската икономика. От съюза твърдят, че всяко увеличаване на данъка намалява продажбата, струва работни места и подпомага нелегалната търговия на цигари. Това, което лобистите премълчамат обаче е, че силно увеличената цена на цигарите стряска най-вече младите хора. От увеличаването на тютюневия данък през 2001-ва година досега броят на младите тютюнопушачи в Германия е намалял от 28 на 20%, пише списание “Шпигел”.