Защо германската тайна служба е шпионирала журналисти

Задачите на Федералната разузнавателна служба, тоест на външното разузнаване на Германия, са определени от закона: набавяне и анализ на информации за чужбина. Тези информации се предоставят на правителството в Берлин. Дотук всичко е ясно. Известна сива зона възниква там, където става дума за така нареченото “собствено подсигуряване” на Разузнавателната служба. В това отношение Службата може да действа и във вътрешността на Германия. Сега разбираме, че ФРС е била навлязла доста надълбоко в тази сива зона. За да се добере до източниците на информация от своите редове, разузнаването е шпионирало журналисти – служейки си също с журналисти, които не са се свенили да се ровят из личния живот на колегите си.

Във всяка сива зона, границите се пресичат твърде лесно. Но това не е нито достатъчно обяснение, нито извинение за станалото, защото отношенията между печата и тайните служби в правовата държава са твърде деликатни, дори противоположни. Докато целта на тайните служби е да се добират тайно до информация и да захранват с нея правителството, журналистическите разследвания имат за цел набавянето на информация и излагането й на вниманието на обществеността. Работата става още по-деликатна, когато Федералната разузнавателна служба използва доносници, доставящи й информация за самата нея. Това вече не е “просто” нарушаване на границата, а подкопаване на свободата на печата.

При това положение правителството предприе една логична стъпка, като постанови, че занапред на ФРС се забранява да използва журналисти за разкриването на “пробойни” в собствените си редове. Такова е решението на канцлерката Меркел. Досега бе в сила разпоредбата, че оперативните мерки, засягащи журналисти, трябва да бъдат одобрявани от ръководството на ФРС. Тази постановка създава впечатлението, че при такива случаи в Службата се е долавяло известно неудобство, но въпреки това в последна сметка се е действало на своя глава. Изводът се налага от само себе си: необходимо е във всеки един случай да се знае кой отдел какво точно одобрява.

Правителственият говорител обоснова нареждането на канцлерството с това, че свободата на печата е такова драгоценно благо, че нейните интереси трябва да стоят над “собственото подсигуряване” на ФРС. С това можем само да се съгласим.