Защо германските съдилища са по-бързи от българските?

Процесът срещу единия от българските съучастници, Марио Николов, тепърва предстои, а съдебното производство срещу другия - Людмил Стойков, беше прекратено заради липса на данни за престъпление. Маринела Липчева се свърза със съда в Аугсбург и се опита да разбере, защо там работят по-бързо и по-ефективно отколкото в България.

"При цялата ми скромност искам да кажа, че баварските съдебни институции държат на това, да не се протакат съдебните процеси и този случай беше точно такъв. Полицията разследва енергично и същото може да се каже за съда и прокуратурата. Освен това обвиняемите направиха самопризнания и това улесни работата на следствието", каза говорителят на съда в Аугсбург Карлхайнц Хойзлер в интервю за Дойче Веле.

Присъдите - прекалено меки на фона на източените милиони?

Улрих Райзахер, шефът на фирмата, която е предоставяла на Марио Николов фактури със завишени цени на стари машини, представени като нови, получи ефективна присъда от 2 години и 9 месеца затвор. Другият подсъдим - Михаел Енгелхард, получи девет месеца условно, защото е действал по заповед на шефа си.

Не са ли присъдите прекалено меки на фона на източените милиони евро от парите, предвидени за България по програмата САПАРД? Говорителят на съда в Аугсбург представи аргументите на съдията така:

"Нямаше доказателства за лично облагодетелстване. Двамата обвиняеми признаха, че са получи 200 хиляди евро за посредничество и нищо друго. Така че не можеше да се докаже, че те са правили бизнес с тези пари. Освен това не можеше да се докаже и това, че те са действали като организирана престъпна банда, т.е. че са се свързали съзнателно с други лица за извършване на престъпление. Така че параграфът, по който бяха осъдени, е обикновена измама със субсидии."

Българският съд може да поиска доказателствения материал от Аугсбург

Максималната присъда в такива случаи е пет години лишаване от свобода. Марио Николов, собственик на фирмата, източила благодарение на двамата вече осъдени германски граждани седем милиона лева от програмата САПАРД, ще бъде изправен тепърва пред български съд. Дали от Аугсбург са готови да предадат на българските си колеги събрания от тях доказателствен материал?

"По принцип чуждестранните съдилища имат възможност да търсят помощ от нас и да получат съответните документи. Това обаче трябва да бъде подложено на точна проверка. От значение е например, дали има двустранно споразумение за юридическа взаимопомощ или пък дали има резолюции на ЕС, които трябва да се съблюдават", заяви говорителят на Аугсбургския съд Карлхайнц Хойзлер. Според него най-напред българският съд трябва да прецени, дали доказателственият материал от Агсбург може да се използва и в България. След това българските правосъдни органи трябва да изискат официално документите от Германия.

Делото срещу Марио Николов е насрочено за 20-ти октомври. Дотогава все още има малко време, което може да се използва.