Защо Куба се страхува от хаоса във Венецуела
14 март 2019
Тогавашните продължителни спирания на тока, парализираният обществен транспорт и празните рафтове в магазините са се запечатали като национална травма в съзнанието на няколко поколения кубинци. Затова кадрите от хаоса във Венецуела сега разбуждат най-лошите им спомени.
Нощ над Венецуела
Парадоксално, но факт: хората в страната с най-големите петролни резерви в света дни наред стоят на тъмно. Готвят веднага след като напазаруват, защото не могат да охлаждат хранителните продукти. Над 20 пациенти са починали дотук заради липсата на електричество, тъмнината превърна улиците в опасни зони, а сривът на GSM мрежите прекъсна всички комуникации.
Кадрите от Венецуела едва ли могат да бъдат по-многозначителни: над страната се е спуснала нощ. За всичко това венецуелското правителство обвинява своите противници вътре в страната - "с помощта и подкрепата на САЩ" те били отговорни за тоталния блекаут. Правителството в Каракас дори твърди, че разполага с доказателства, които иска да представи пред ООН.
Но през последните десет години спиранията на тока са едва ли не делник във Венецуела. Никой не обръщаше внимание на предупрежденията за спешна необходимост от саниране на електропреносната мрежа и на електроцентралите. Затова и събитията от последните дни се дължат навярно именно на този провал, а не на някакъв коварен саботаж.
Като великан, улучен в най-чувствителното му място, Венецуела, тази потенциално много богата страна, днес страда от остра криза в снабдяването. Само малцина можеха да си представят подобно нещо преди 20 години, когато мнозинството венецуелци избраха Уго Чавес за президент. Делото му бе продължено от Николас Мадуро, но междувременно голяма част от венецуелците категорично отхвърлят неговия режим. Да не говорим за международните критики. Дори традиционната левица го обвинява в "предателство спрямо чавизма".
Ако Венецуела спре доставките си за Куба
Вместо да предприеме необходимите спешни мерки и да информира обществото за състоянието на електропреносната мрежа, Мадуро заема позата на трагична жертва и разпространява съзаклятнически теории. В същото време опозицията начело с Хуан Гуайдо нарежда прекратяване на петролните доставки за Куба и призовава народа към протести срещу "узурпатора" Мадуро.
Затова страховете на кубинците растат с всеки изминал ден. Към собствената им икономическа криза сега се прибавя и опасността от пълно прекратяване на и без това съкратените петролни доставки от Венецуела. А най-голямата грижа на кубинското правителство е как ще реагира собственият му народ, ако "особеният период" от 1990-те се завърне не само като призрак от миналото, но и като нова реалност.