Защо мразим чалгата

И той мрази чалгата, но не защото е селска. Днес в авторската ни колонка Калин Терзийски се терзае от подозрения към българските интелектуалци и техните цървули. Ето защо, според него, тези хора ненавиждат чалгата:

"...понеже Постмодерната ситуация изглежда, че предлага свой собствен наратив в историята за западането на метанаративите..." - из текст за Жан-Франсоа Лиотар

Моята подозрителност не може да бъде излекувана. Преди години станах психиатър, за да проуча докъде са стигнали нещата по лекуването на подозрителната човешка душа. И открих, че не са стигнали доникъде. Отказах се от психиатрията, но след това, живеейки по най-разнообразни начини, все пак научих това-онова по въпроса за подозрителността. Примерно, че тая черта, подозрителността, не е чак толкова моя, колкото е характерна за целия ми народ. Открих, че всички българи са доста подозрителни хора - както сегашните, така и миналите. И как ли би могло да бъде иначе, щом живеем в Чакалнята на Гарата? На Гара Разпределителна? Който живее в Чакалня, винаги се оглежда за багажа си!

Цървулите пред бащиния дом

И така. Изпитвам силно подозрение по отношение на българската официална култура и по отношение на отношението й към популярната култура. Към чалгата - да го кажа направо. Струва ми се, че официалната култура в България и нейните представители мразят попкултурата или тъй наречената Чалга не заради друго, а заради измъчена, парвенюшка и снобска необходимост да се откъснат от нея. Да се изкачат на една надменна по-горна позиция. И оттам да гледат всичко народно и цялата тая култура на популуса с огромно парвенюшко презрение. Този стремеж не е нищо друго, освен стремеж към откъсване от По Принцип Селския ни Произход. Защото всички го знаем: цялата българска култура и цялата българска интелигенция е съставена от хора, които силно и в повечето случаи несъзнателно презират и се срамуват от плътния си, непоколебим и дълбоко селски произход.

Селски, селяния, селяк - що е то?

Аз съм селянин, защото моята майка е селянка - казвам веднага това, за да успокоя надигащия се вой. Нека ви призная, склонил глава на всичките ви рамене: и аз винаги съм се срамувал (надявам се малко и овладяно) от това, че майка ми е родена на село. И винаги съм оправдавал това нейно неудачно раждане с уточнението, че все пак родителите й са извънредно просветени хора, учители. Но срамът, който съм изпитвал от нейния селски произход (от моя селски произход!) все пак си е бил винаги там.

Qu'est-ce que c'est, la tchalga?

И така. Нека сега навържа нещата: Чалгата е в основата си селска музика. Но не в добрия, романтичен, елинпелиновски, оправдателен, патриархален смисъл. А „селска” в най-бруталния смисъл. В този смисъл, който винаги влагаме, когато говорим съвсем, съвсем честно. Силно се надявам сърцатите и честните сред моите читатели да си признаят - поне пред себе си - че смисълът, в който използват думата „селски” и производните му като „селяния” и „селяк”, е почти винаги отрицателен и обиден. Може би само, когато казваме „селски хляб”, ние не казваме нещо презрително или обидно. Даже словосъчетание като „селски туризъм” буди кисели снизходителни усмивки.

Започнах тази малка статия с един епиграф от някакъв полунаучен текст. Наистина, съвсем произволно взет, само с една цел - да покажа истеричната нужда на българския интелигент да се откъсне от грубия си български и селски произход. И да звучи като тройно префърцунен и напълно неразбираем вселенски и неземен европеец и четворно софистициран аристократ.

And the winner is…

Ето такива хора, казвам си, прочитайки с горчив смях за десети път този цитат, ето такива хора водят безнадеждна война срещу чалгата. Но нямат никакъв шанс! Те са толкова далече от реалността, от смисъла на нещата, от народа си и дори от самите себе си (отричайки своя селски произход), че наистина нямат никакъв шанс. Те приличат на селския луд, който чете Бодлер по сенките на стоборите, сред сухите купчинки тор. Който гледа злобно и презрително простите си съселяни и трови кучетата им. Защото диво ги мрази. Задето не слушат Малер, а слушат Глория. Те наистина нямат шанс. Защото целта на тяхната война не е да победят така противната (заради някакви неясни естетически съображения) чалга, а просто да декларират, че не принадлежат към тоя прост и див народ. Дори бих стигнал по-далеч - на официалните български интелигенти и културтрегери им е необходима чалгата, за да я мразят. И да показват чрез омразата си колко са далеч от всичко противно и селско. От всичко народно!

Чалгата - музиката на мутрите и силиконовите им половинки

И все пак

Искам да кажа в заключение още нещо съвсем малко и много важно: Аз също съм противник на чалгата. Тя трови живота ми от дете. И навярно дълго време съм бил неин тъй яростен противник по съвсем същите причини - парвенюшки и снобски. Но сега си давам сметка, че съм неин противник не само по тия причини. Не само защото ми напомня за селяшкия ми, мил, несъзнателно-срамен произход. А защото тя е музиката на престъпниците с белите мерцедеси и черните беемвета, на мутрите и на щракащите с пръсти новобогаташи, затлъстели и охранили се с крадени пари. И на техните щедро платени със силикон приятелки. Само заради това мога да я мразя. Не заради друго. Всичко останало е заради болната ми снобска самомнителност.

Автор: К. Терзийски, Редактор: А. Андреев

Последвайте ни!