Защо ни трябват тайните служби?

беше истинска авария, ако те изобщо попаднеха в полезрението на обществеността, днес те водят "офанзивна" работа за спечелване на общественото мнение. Това се отнася както за американските, така и за германските служби.

Току-що американският Конгрес приключи разследването на дейността на съответните служби в борбата срещу тероризма. Атентатите на 11 септември 2001 станаха в един момент когато американските служби бяха застрашени от големи бюджетни съкращения. Така или иначе обаче те не направиха нищо за осуетяването на терористичнатна офанзива. Примерите Афганистан, Осама бин Ладен и Ирак показват освен това, че проблемите, които трябва да се решават днес, не са били наистини предизвикани от онези, които се борят срещу тях, но практически са били насърчавани от тях. Ако това не е било сторено нарочно, тогава трябва да е имало катастрофално безгрижие и некадърност. Така например западните служби разполагат с много малко специалисти, които разбират не само езика, но и обществото и културата на ислямските страни.

Друго важно поле за дейност на тайните служби, както постоянно ни уверяват, било в областта на борбата срещу "организираната престъпност". Проблемът с търговията с наркотици и хора не е наистина за подценяване. Според някои изчисления делът на (нелегалната) търговия с наркотици съставлява вече осем процента от обема на глобалната търговия. Това има обаче доста общо с актуалната политика.

Както алкохолната забрана в САЩ допринесе за издигането на мафията през 20-те и 30-те години, така и необяснимото илегализиране на определени дроги днес създава черния пазар и възможностите за невиждани печалби на организираната престъпност. Същото се отнася и за търговията с хора: именно европейската политика на предоставяне на убежище и изтласкването на секса в сферата на незаконността създават обществени и икономически предпоставки за развихрянето на малцината брутални бандити, обогатяващи се за сметка на голям брой безправни жертви. Това е проблем, който не може да се оправи със средствата на полицията и тайните служби, докато не бъдат прерязани икономическите му корени.

Защо обаче постоянно ни се набива в главата, колко полезни и необходими били тайните служби? Поради многостранни геополитически интереси или поради заинтересуваност от "нормалните" гражданки и граждани; тоест - политиците ни нямат вяра. Отношението ни към дрогите разколебава и застрашава обществото. Повечето от нас не са готови да се жертват за една въображаема общност, все повече от нас не си правят труда да гласуват. Ние мамим финансовите власти, музикалната индустрия, електрификацията, нашите родители и партньори. Ние сме в една фаза на голяма контролна загуба на индустрия и политика спрямо обществото.

Затова политиката и преобладаващата публицистика се опитват да ни убедят, че контролът от страна на полицията и тайните служби става все по-важен и е в наш собствен интерес. А тъй като мнозина от нас се чувстват все по-неуверени, не са малко онези, които следват тази погрешна следа. Най-ефикасното демократично оръжие обаче е било и си остава публичността - особено когато става дума за дейности, които поради особеното си естество клонят към прикриване и замаскиране. Това е едно поле, в което всички тайни служби и контролиращите ги власти винаги са били много слаби.