Защо проблемите около вносът на енергия ще променят германската външна политика.

Броят на психичните заболявания в Германия се е увеличил значително през последната година, твърди списание ”Щерн” и посвещава последния си брой на това, какви са най-новите методи на лечения. ”Любов и кавга” – това пък е темата на броя в списание ”Фокус”, което има претенции да дава ценни съвети на читателите си за това, как да спасят любовта си в сивото или пък тежко ежедневие. И ”Шпигел” се посвещава на темата за здравето на нацията, макар и в преносен смисъл. ”Страната на усмивките” четем на корицата му. Не без задоволство списанието констатира:”Най-после настроенията сред германците са по-добри, отколокото сиутацията, в която живят”.

Ние ще ви представим по-подробно статия под заглавие ”Студената война”. В нея става дума за завой във външната политика на Германия, продиктуван от грижата за вноса на енергия. ”Външният министър Щайнмайер застава начело на една политика на интересите”, пише ”Шпигел” в подзатлавието на статията, в която четем:

Федерланото правителство обръща изключително внимание на националните енергийни доставки. Първият резултат е на лице: това е документ със заглавие ”Тези за политиката на енергийна сигурност. ПРинос към германската външна политика”. В него се прогнозира нарастване на конфликтите за нефт и газ и назовават се възможните конкуренти на Германия и бъдещи рискове по отношение на вноса на енергия. В документа се скицира енергийната външна политика на бъдещето. Тезите са алармиращи:”Конфликтите, породени от стремежа за осигуряване на енергия ще бъдат все повече причина за междудържавни сблъсъци”, се казва в документа, подготвен от щаба по планирането към германското външно министерство. И още: тъй като до 2030-та година Германия ще внася все повече енергия от политически нестабилни региони, дипломацията й е принудена да подреди наново приоритетите си.

Ако бъде възприет от федералното правителство, този документ ще извърши малка ревоюлиця в германската външна политика. Чистият интерес към сигурните и евтини доставки на енергия беше досега по-скоро в дискретно прояваван от страна на висшата германска дипломация. Занапред обаче той би трябвало да бъде изтласкан в центъра на нейните стратегически интереси. Проблематични ще се окажат най-вече отношенията с Китай. За разлика от западните държави като Германия, например, които се осланят на пазарния принцип на търсене и предлагане, Китай преследва нео-меркантилна политика, се казва в документа на външното министерство в Берлин. Китайският вносът на газ и нефт от страни от третия свят противоречи на западния пазарен модел, констатират германските дипломати. Освен това Китай сключва договори за енергиен внос с проблематични държави като Судан, например. Оттук – и подкрепата, която оказва Китай на Судан, въпреки че тази държава е обвинявана в геноцид. Същото се отнася и за Иран, с който Китай има договори за доставка на нефт и газ, възлизащи на стойност сто милиарда долара. Ето защо режимът в Техеран е сигурен, че стигне ли се до гласуване на санкции срещу него в Съвета за сигурност, Китай ще им се противопостави.

Препоръката на германското външно министерство гласи:Германия не бива да се обвързва с конкретни износители на енергия, като например, Москва, за да не попада под тяхната зависимост. Това означава: участие във финансирането на газопроводи и търсене на алтернативни пътища извън Русия, като например проектът Набуко, който означава внос на нефт и газ от Средния изток през Балканите към Западна Европа.