Защо Реформаторите трябва да забравят за тези избори

Гроздан Караджов, Трайчо Трайков, Велислав Минеков, Съби Събев и Корман Исмаилов - така изглежда късата листа на Реформаторския блок (РБ) за предстоящите президентски избори. Или иначе казано – двама депутати, общински съветник и бивш министър в първия кабинет на Борисов, генерал и скулптор.

Преди два дни гореизброените трябваше да се явят на своеобразен изпит пред Изпълнителния съвет на блока. Целта на странното политическо решение на партийните ръководства бе да изберат кандидат-президент на дясната коалиция. И ако подобно действие трябва да “маркира“ европейскост, демократичност и прочие, интервюто за работа пред партийни лидери изглежда нелепо на фона на всички съпътстващи го обстоятелства.

Кралят е мъртъв – да живее кралят!

А какви са те: в края на август, два месеца и половина преди изборите, е напълно видимо, че Реформаторски блок на практика не съществува. Идеите на подобна формация бяха заменени от взаимноизгодни условия за няколко партии, които не се разделиха формално само защото не биха имали парламентарни групи поотделно, а парламентарните групи носят облаги, от които блокът не желае да се лишава.

Нещо повече: не само, че Реформаторски блок отдавна не съществува, идеите му (а и целите, които декларира) бяха заменени светкавично с противопоставяне между партийните лидери в дясната коалиция, което бързо достигна до открита омраза. Бонус към сравнително ясната картина на разпад в традиционната десница е и категоричната липса на ясна визия - не просто за кандидат-президент на блока, а като цяло: защо е нужно Реформаторите да издигнат номинация, какво трябва да кажат с нея и за какво се борят.

Ако преди парламентарните изборите 2014 година новосъздаденият РБ обмисляше дали да си партнира с Борисов и доколко избирателите им биха оправдали подобно решение, две години по-късно основната тема на блока преди президентския вот е как да подходи към ГЕРБ. Неслучайно на "изпита" шестимата кандидати отговаряха на въпроси, нямащи нищо общо с президентската институция - раздумката се е въртяла около това каква да е позицията на кандидат-президента на РБ спрямо ГЕРБ – тоест, дали и доколко въпросният кандидат да се държи като опозиция.

“И все пак да направим коалиция с ГЕРБ?“

Нещо повече - партиите в блока, които иначе организираха кандидат-президентски кастинг за масирания наплив от функционери, които желаят да бъдат тяхна номинация за "Дондуков" 2, все още не са решили окончателно дали да не търсят коалиция с ГЕРБ на президентските избори, като практически излъчат кандидат за вицепрезидент на номинирания от ГЕРБ за президент. За такъв вариант се обяви преди седмици лидерът на БЗНС и министър на отбраната Николай Ненчев, но останалите партии заявиха, че въпросът не е на дневен ред. За да се окаже обаче сега, че това не е съвсем така. Този път темата била повдигната от СДС, чийто представител питал кандидатите какво мислят за съвместно участие с партията на Бойко Борисов.

Номинираните е трябвало да отговарят и на питане дали според тях РБ, ако се яви самостоятелно, трябва да подкрепи на втори тур кандидата на ГЕРБ. Дори трябвало да обмислят тактика как да бъде договорена тази подкрепа за балотажа още преди изборите.

Как да отиграем ГЕРБ?

Впрочем, проведеният "изпит" на тема „как да отиграем близостта с ГЕРБ“ на тези избори, далеч не е най-големият проблем на блока в настоящия контекст. Същинският препъни-камък е липсата на каквато и да е идея какво искат да кажат реформаторските партии на избирателите си на президентския вот.

Самият факт, че петте формации не са способни да излъчат една сравнително прилична кандидатура, зад която да застанат всички, без да е необходимо провеждането на тест за “правилност“, пък говори за липсата на всякакъв стимул да мобилизират и обединят не особено голямата маса избиратели, които стоят зад дясната коалиция.

Идейна импотентност

Не на последно място – когато на една формация единствената стратегическа мисъл е как да обяви подкрепата си за друга, то тази формация е напълно изпразнена от съдържание. А политическото ѝ тяло отдавна е в небитието. Липсата на безспорна и категорична номинация с ясен профил и еднозначно послание е само илюстрацията на идейната импотентност, която е погълната от властова консумация.

Затова може би е по-добре Реформаторският блок да приеме политическата си смърт и да не издига номинация за президент. Защото не знае какво иска да каже с тази номинация. По тази причина и няма чрез кого да изрече неясното си послание. И няма изпит на света, който да отсее най-добър в неясна дисциплина. Дисциплината, от своя страна, пък няма как да е ясна, защото поне на думи половината РБ е опозиция, а другата половина – управляващ. Подобна шизофренна политическа ситуация няма как да произведе политическа алтернатива. Може да роди единствено маскировъчен кандидат, избран по CV (автобиография) от комисия, като единствената му задача ще е да напише вдъхновяваща реч за подкрепа на ГЕРБ на балотажа.