Защо Русия трябва да преосмисли енергийната си политика?

И най-беглият поглед върху представените в анализа цифри доказва старата истина: енергийният сектор е гръбнакът на руската икономика. През последните години производството и експортът на нефт и газ в Русия са се увеличили значително. 70% от руския износ на суров нефт и газ през 2005-та година са били предназначени за разширения ЕС. И обратно: една трета от вноса на нефт и газ в ЕС идва от Русия. Енергийният глад нараства, а с това и конкуренцията между страните, които са зависими от вноса на суровини . Не е далеч времето, когато Китай и ЕС ще се конкурират за руския нефт и газ. Дали обаче самата Русия ще може да изпълнява и занапред поетите от нея ангажименти?

В бъдеще Русия едва ли ще бъде в състояние да спазва договорените доставки за Европа.

Това твърдят анализаторите от германския институт за икономика. Причините са в енергийната политика на Русия. И най-вече в това, че тя няма да се промени занапред. Проф.д-р Клаудия Кемферт изброява онези характеристики на руското енергийното стопанство, които будят безпокойство:

"Пропиляването на енергия във висока степен, т.е. липсващото й ефективно използване в Русия. Освен това вътре в страната цените на енергията се запазват съзнателно ниски. Тъй като обаче се цели непрекъснат икономически подем, цените на енергийния износ се увеличават за всички, включително и за източноевропейските страни. Така че навън Русия поддържа високи пазарни цени, с които се изплаща субсидирането на вътрешните цени на енергията",

обяснява проф. Кемферт. Към това се прибавят недостатъчните инвестиции за добива на енергия.Политическите рамкови условия в Русия обаче пречат на чуждестранните инвестиции в енергиен сектор, твърдят анализаторите от германския институт за икономика.

И за Русия важи максимата: енергийната политика е пряко свързана с опазването на климата.

Точно в това обаче е проблемът. Според германските анализатори опазването на климата ще си остане "доведеното дете на руската икономика". Нещо повече: в започналия процес на нови договорености след протокола от Киото Русия ще играе по-скоро ролята на спирачка. Причината е в това, че този процес не носи дивиденти за руската икономика. Точно обратното. Първо, тя е силно ориентирана към растеж на всяка цена. Второ, колкото и странно да звучи:

За Русия промените в климата имат и положителен ефект.

"Русия е страна, в която има най-различни региони. Научни студии показват, че промените в климата ще се отразят положително върху селскостопанските площи в някои от тези региони, защото те ще бъдат по-лесно обработваеми. Очаква се и още един положителен ефект, който е свързан с разтопяването на ледниковата обвивка. Това пък ще улесни достъпа до природни рисурси, като нефт и газ, чийто добив в момента изисква огромно количество инвестиции, казва проф. Клаудия Кемферт. В анализа си сътрудниците на германския институт за икономика прогнозират мрачно криза в руската енергийна политика. Ако установените в нея структури продължат да действат и занапред, нито Москва ще постигне амбициозните си цели за по-големи печалби от износа на енергия, нито пък Западът ще има сигурност за очакваните от Русия енергийни доставки и опазване на климата.