За бомбите, които цъкат из цяла България

В лятната полунега на август недостигът на същностни новини е очевиден. Депутатите "ваканцуват", ЦИК още не е заработила на пълни обороти, правителствените заседания се провеждат в руслото на текущите решения, реформите и предизборните битки очакват есента, за да се разгърнат.

Точно този "ход на бавни обороти" съвсем ожълтява българското медийно пространство. Подхваща се нездравата надпревара, направо гонка, за сензации и скандали, за ровене надълбоко във всевъзможен "боклук", за нагнетяване на още напрежения и страхове в обществото. И така всички се чувстваме въвлечени в някакъв нездрав риалити формат. Истинските проблеми се представят по най-елементарния и спекулативен начин, а евентуалната им по-широка публична интерпретация придобива махленски оттенък.

Проблеми има колкото щеш

Несъмнено сред най-тревожните събития на този български август са несвършващите и жестоки катастрофи по пътищата: 23 са жертвите само за последната седмица. Но темата, разгръщана най-вече като черна статистика, без промисъл за дълбочината на трагизма и идеи за решение, сякаш само трупа трупове. За да оцелеем психически, сме длъжни бързо да забравим поредната касапница на пътя, да "претръпнем", да си създадем брони и имунитет срещу разплискващото се от телевизионни екрани и вестникарски страници нещастие. Преувеличаването с "черния цвят" замазва сериозния разговор, отлага го във времето и така го отменя.

Няколко по-цветни новинарски "фойерверки" все пак ни поразмърдват. Измамите с бензина и ударното препломбиране. Затварянето на плажа в баровското село Лозенец. Заснетият и пуснат във Фейсбук крадец на автомобили, издирван от три партньорски служби, дългогодишен познайник на полицията и съвсем неосъждан у нас. Той, пост фактум естествено, бе "разкостен" от медиите, само защото в случая се намеси министър-председателят. Бойко Борисов притежава бърза мисъл и тя много често му услужва с уместни и остроумни български поговорки, та в унисон и ние да си послужим с една: "За кокошка няма прошка". Широкоописваната престъпна биография на автоджамбазина ще го уреди най-накрая с присъда.

А какво да кажем за кражбата и крадците на столетието? За КТБ и източвачите й? На тях май ще им се размине. Свръхаферата ще се разроява в елементарна публична говорилня, ще обраства в списъци на кредитори, в смяна на синдици, в обговаряния на "кой-кого", ще пъпли като слухове за тайни и явни цесии, ще се омъглява в съмнителни полуистини и откровени взаимни оклеветявания и така ще се размие във времето.

Защо избягваме сериозните дискусии?

Нито едно българско риалити, дори и през август, не може да се размине без роми. Събарянето на незаконни постройки и къщи от картон във варненския квартал "Максуда" също премина като сензационна комета – полиция, камъни, плачове, багери. Събитие-сеир, което вместо да се превърне в повод за сериозна дискусия за ситуацията с ромите, утре най-вероятно ще бъде забравено покрай друго събитие. Така и няма да се намерят отговори на въпросите как да се приобщават хората от ромския етнос с конкретни, прости и категорични стъпки, как да бъдат въвличани в нормалността на социалния живот. Явно само със социални помощи, пари за детски и с кебапчета по изборите не се получава, а проблемът цъка като бомба... Както много други бомби из цялата страна.

Те надали ще избухнат в ленивия август, но да не забравяме, че всичко това предстои.