За „вечната и святата“, нефтената и газовата…

Посещението на руски държавен глава в България винаги е било събитие от ранга на национален празник. В десетилетията на „вечната” комунистическа българо-съветска дружба, московските велможи идваха в София за да потегнат партийните редици на българските си „другари” и да им отпуснат „по братски” поредната порция по-евтин нефт или природен газ. Днес, макар външно отношенията с европейска и евроатлантическа България на пръв поглед да изглеждат по-различно, тяхната

икономическа, а и политическа същност не се е променила.

През май миналата година при посещението си в Москва българският премиер Сергей Дмитриевич Станишев предаде официалната покана за посещението на Путин от името на президента Георги Първанов. Още тогава набързо бяха възобновени процедурите по строежа на атомната електроцентрала „Белене”, като нейното завършване беше възложено на руската компания „Атомстройекспорт”, финализирани бяха преговорите около петролопровода Бургас-Александруполис, подписано беше и междуправителственото споразумение за изграждането на газопровода „Южен поток”. Сега, в масираната бизнес делегация, която ще придружава Путин в България се очаква да бъдат включени могъщите шефове на "Газпром", РАО "Единна енергийна система", "Транснефт" и "Атомстройекспорт”, а мотото на техните разговори в София щяло да бъде

лаконичното „Нефт и газ”.

При рекордните в света цени на енергийните източници, думите на българския вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин, че българските отношения с Русия са поставени на „изключително прагматична основа” звучат по-скоро пожелателно, отколкото реалистично.

През 2003-та в София руският президент връчи на Симеон Сакскобурготски копие от документи от архивите на руското външно министерство, отнасящи се до баща му цар Борис Трети, за които получи горещи благодарности от бившия български министър-председател. Днес няколко десетки хиляди български граждани с петиция поискаха връщането на задигнатите от съветските войски в края на войната документи на тогавашните Министерски съвет, Министерството на външните и вътрешни работи, Министерството на войната, на Тайния кабинет на Двореца. Не копия, а истинските документи, от които българите очакват да бъдат запълнени много бели петна в своята предвоенна история.

Ако Путин направи този жест, той до голяма степен би оправдал официалния повод за своята последна президентска визита в София - 130 годишнина от края на руско-турската война и Освобождението на България. Ако той се ограничи единствено с церемониалното полагане на венци пред паметника на съветския войник „Альоша” в Пловдив и на Цар освободител в София, това ще бъде безпогрешен знак, че Москва и в бъдеще възнамерява да акцентира върху своята „свята и вечна” дружба с „европейска” България, която все още липсва тежко на мнозина в страната.

И върху неизбежните „Нефт и газ”, естествено.