За всяка уста лъжица

Революциите рядко започват на кръгла дата – освен в този случай. Новото хилядолетие едва е навлязло във втората си седмица, когато начело в баромертъра на списание “Шпигел” застава книгата, която определя занапред знака на бъдещето: “Хари Потър”. Онова, което започва с колеблив тираж от 8000 екземпляра, се превръща в най-големия успех на десетилетието. До април 2008 г. почти непрекъснато някой от романите за Хари Потър оглавява най-авторитетната германска класация на бестселърите. “Чиракът-магьосник” Хари покорява книжния пазар, както Ланс Армстронг – Обиколката на Франция.

“Хари Потър” не е единствената детско-юношеска книга, която доминира през тези години в класациите на бестселърите. Повече от половината от топ-книгите през последното десетилетие са истории за деца и юноши. Началото на хилядолетието принадлежи на митовете, легендите и фантастиката – не само заради Хари Потър. “Мастиленият свят” на Корнелия Функе и „Twilight“ на Щефани Майер също завладяват терена на фентъзи. С успеха им не може да се мери дори мега-бестселърът “Измерването на света” от Даниел Келман, който при това съвсем не е адресиран към тийнейджърите.

Загадъчен бум

Неочакваната популярност на детско-юношеската литература е направо загадка, защото тъкмо в годините на бума й германското общество беше видимо разтревожено от неумението и нежеланието на учениците да четат; международното сравнително изследване Pisa предизвика истински шок – според резултатите, в четенето германските ученици се оказаха почти на опашката, съпоставени с връстниците си от 32 развити страни. Анкетите сочеха, че всеки втори германски тийнейджър не обича да чете. Вълната на фентъзи явно попромени ситуацията: “Големите успехи на някои детско-юношески книги накараха повече деца да четат, а може би да заобичат книгите”, смята Ханс-Хайно Еверс от Института за изследване на детско-юношеската литература. “Но може да се каже също, че ако дадена книга се продава тъй много, то тя се чете не само от децата и юношите”, добавя той.

Вдетинени татковци

Хари Потър сякаш успява да обедини поколенията. Децата са привлечени от приключенските истории за чудовища и магьосници, родителите четат същите истории, забравяйки възрастта и връщайки се към младините си. С две думи, границите между литературата за възрастни и литературата за деца са се размили през последното десетилетие. Как иначе да си обясним факта, че британски издания постоянно са в челото на германските класации и форумите на феновете в интернет се пълнят с вдетинени над 30-годишни майки и татковци?

Какво намират възрастните в тези книги? Какво търсят в света на вълшебствата или пък в “мастилените фантазии”? Преди всичко: яснота и утеха. “При възрастните тези книги удовлетворяват потребността от прегледни, хронологично разказани, увлекателни истории”, пише детският автор Паул Мар в германския “Бьорсенблат”. Прегледност, това означава ясно разграничение между доброто и злото. В епохата на терора и моралната неяснота е успокояващо да разпознаваш кои са враговете ти. Детско-юношеската литература успява онова, което други книги и реалността не могат: тя създава чувство за сигурност.

Умел маркетинг и излишни кахъри

Тази литература има успех не само защото подхожда на духа на времето, а и защото издателствата й създават перфектна маркетингова ниша. За целта са се изхитрили да й измислят и специална марка: All-Age-Book, ще рече: книга за всички възрасти. Точно на тази основа в новото хилядолетие е създадена и безупречно функционира безпримерна маркетингова система. Тя включва използването и продължаването на успеха чрез екранизации, които достигат до може би дори дваж и триж повече хора, отколкото вече наброяват феновете на съответната книга. Нещо повече, в случая с Хари Потър, успехът се преразпродава и във формат игри, например “Лего”.

12 милиона германци са гледали през 2001 г. “Хари Потър и философският камък” – най-успешният филм на десетилетието. Успешни са и другите екранизации от серията Потър, точно както и трилогията “Властелинът на пръстените”, а през 2009 г. и „Twilight“. Тясно свързани, серийните книги и техните екранизации създават динамика, която вдига печалбите и от едните, и от другите. Който харесва книгата, отива да гледа филма, който е гледал филма, непременно си купува и книгата. Това не е чак тъй изненадващо: книжният пазар все повече съсредоточава усилията си върху производството на бестселъри. Точно големите книгоиздателски и книгоразпространителски фирми печелят през последните години все повече пазарни дялове. Фентъзи се продава и купува фантастично. Бизнесмоделът при този жанр е прост: книгите вече са се наложили в САЩ и Великобритания, спечелили са широка целева група и след първия том вървят от само себе си, като топъл хляб.

Известно време браншът се разтърсваше от страх, че с края на сагата за Хари Потър печалбите също ще секнат – излишни кахъри! Според института за проучване на маркетинга Media Control оборотът от т.н. детско-юношеска книга е нараснал с 24%. Магията явно продължава да е в сила.

Шпигел/БР/БГ