За “Гоце” и подмяната на истината

...къде се крие истината? Коментар от Явор Дачков.

Имаше един великолепен американски филм, който се казваше “Трите дни на Кондора”. В него Робърт Редфорд играеше млад, интелигентен редактор, който правеше анализи за американското разузнаване въз основа на излизащи по света най-различни публикации и книги. Не си спомням подробностите, имаше убийства, преследване и т.н, но много добре помня образа, изграден от Редфорд в този наистина класически политически трилър. Изглежда, че и някои отговорни български работници са си го припомнили тези дни, защото много упорито работят върху пренасянето му на родна почва. Цялата легенда за младия Първанов, който като агент “Гоце” давал редакторски бележки върху книга, написана от български патриот с помощта на службите сякаш е копирана едно към едно от споменатия американски филм. От различни публикации и изказвания ни се внушава, че ДС едва ли не е била нещо средно между исторически институт и благотворителна организация с патриотични цели, за която са работили най-разнообразни по специалността си експерти. Предимно млади и все родолюбиви. Нито дума за убийствата, доносите, масовото подслушване на населението и забраната да напускаш лагера. Нито дума за това, че станал веднъж сътрудник по някаква линия на някакво управление на ДС ти започваш да служиш на цялата репресивна машина. Ставаш елемент от нейния смазващ механизъм. Романтичните лакърдии, които тези дни ни разтягат предимно офицери от бившата държавна сигурност нямат нищо общо с действителността. Впрочем последната новина по случая “Гоце” е, че той е бил секретен сътрудник на ДС. Каза го самият водещ офицер на президента Цвятко Цветков за вестник “Политика”. Цветков не е онзи когото всички познават и е дал интервю, което поддържа романтичната легенда за агентурното минало на Първанов. Въпреки всичко обаче Цветков казва нещо, което Първанов до вчера отричаше, а именно, че има папка “Гоце”, но няма агент “Гоце”. Думите на водещия му офицер го опровергават и сега Първанов ще трябва да каже кой лъже. Иначе доста подозрителен изглежда факта, че папката на “Гоце” е изчистена от най-различни документи, а в нея са останали само неща, които биха послужили за героизирането на сегашния президент. Той се опита да направи рекламна акция от принадлежността си към службите, казвайки, че и сега пак би направил това, което преди 17 години. Въпросът е какво е правил тогава. Той няма отговор. А приказките за младия редактор-патриот, който помогнал на македоно-българското самоопределение не звучат особено достоверно. Впрочем никой тези дни не си зададе въпроса, защо ДС се занимава с книгоиздаване и защо за такава патриотична кауза трябва да има дълбока конспирация. Самият Първанов не беше много убедителен в своята изповед, относно агент “Гоце”, а и както казахме вече, никак не прилича на младия Редфорд. Както ДС не прилича на ЦРУ, нито на която и да била служба от демократичния свят. Все пак комунизма не беше толкова отдавна, че да не си го спомняме. Колкото и някои да искат това да е точно така.