За гроздето, дето било кисело

Лидерът на социалистите е категоричен: той няма да става нито еврокомисар, нито евродепутат. Вероятно няма. Само че по причини, съвсем различни от тези, които изтъква. След Ги Спиталс, Вили Клаас и Рудолф Шарпинг Партията на европейските социалисти /ПЕС/ просто не може да си позволи обвиненията, че си затваря очите пред още един скандал.

Миналата седмица Сергей Станишев коментира вероятността да бъде излъчен за еврокомисар от квотата на България. Не го питаха дали има такива намерения, той сам повдигна темата, като се позова на два факта - че в страната се спекулира с това предположение и че премиерът Орешарски вече е уточнил какъв ще бъде следващият европейски комисар от България: еднакво отдалечен от всички партии. Тоест, никакъв партиен лидер не би се побрал в това определение.

Подтекстът на едно изявление

Цитиран от Агенция "Фокус", Станишев подчерта точно това и добави изрично, че не иска да става еврокомисар: "Много ясно съм заявявал, че не това е моята политическа амбиция. Моята амбиция и моята отговорност е дадем възможност това правителство да реализира своята програма".

В това изречение нещо не е наред. Амбицията да държиш Орешарски на власт и амбицията да ръководиш политиката на цял континент в определена област определено не могат да се противопоставят една на друга. Все едно Станишев да беше казал, че няма амбициите да изкачва Еверест, защото трябва да обядва.

Другият аргумент, даван предимно от политици на БСП, има още по-ненадеен характер: Станишев няма защо да става европейски комисар, защото това би означавало да се самопонижи. Да бъдеш шеф на европейските социалисти било повече, отколко да си комисар на ЕС. И в тази аргументация нещо не е наред. Еврокомисарството нито е повече, нито е по-малко от европейския партиен пост. Това е изпълнителната власт на ЕС, тя не е обвързана с партийния живот. Общото между двете е само готовността да участваш в управлението.

Целият сюжет около евентуалното европейското комисарство изглежда твърде подреден, но зле осъществен - като започнем от ненадейния парламентарен въпрос по тема, извън общественото внимание, минем през подходящия за цитиране отговор на премиера и завършим с отрицателния отговор на Станишев по въпрос, който изобщо не е задаван.

Накъде след ПЕС?

По-вероятно е Станишев просто да не знае какво да прави със себе си след като слезе от върха на ПЕС. Няма никаква формална пречка той да навлезе в изпълнителната или законодателната власт на ЕС. Но ако това не се случи, причината надали би била в неговото лично нежелание.

Европейските леви политици просто не могат да си позволят повече грешки от вече направените. Станишев все пак е първият лидер на ПЕС, който вътре в страната си влезе в съюз с представители на крайната десница. И поредният, който е свързван от пресата със финансови скандали.

През 90-те години на миналия век двама последователни лидери на ПЕС - Ги Спиталс и Вили Клаас - се оказаха не просто замесени в скандали, но и ефективно осъдени след обвинение, свързано с подкупи.

Спиталс, който почина преди две години, беше осъден на символична глоба и на забраната да заема обществена длъжност в продължение на 5 години заради така наречения "пасивен подкуп". Същата забрана беше наложена и на Вили Клаас, който ръководеше ПЕС от 1992 до 1994 г. Рудолф Шарпинг, който пое от него поста (1995-2001), също беше замесен в скандал, покрай който беше уволнен и като министър на отбраната на Германия.