За да се справи Гърция

Германският финансов министър Волфганг Шойбле бе пределно ясен: скоро ще бъде необходим и трети помощен пакет за Гърция - около 10 милиарда евро. Но дали това ще бъдат достатъчно? Няма ли да има нужда и от още нещо? Например - от още едно опрощаване на държавните задължения? От удължаване на сроковете за изплащане на останалите дългове? Или от програма за растеж, която би подпомогнала гръцката икономика да стане конкурентоспособна?

Потенциалът на Гърция

Следващото опрощаване на задълженията изглежда неизбежно, макар и в момента никой да не говори сериозно за това. То ще бъде за сметка и на държавите-кредитори, и на банките, които вече трябваше да отпишат немалки суми. Именно в това отношение германците не би трябвало да проявяват дребнавост - нали германското икономическо чудо от 50-те години стана възможно благодарение и на това, че държавите-победителки във Втората световна война опростиха на страната половината от нейните задължения, това първо; и второ - удължиха значително срока за изплащане на останалите. Почти никой в Германия днес не знае, че последният транш от тези задължения бе изплатен от Германия чак на 3 октомври 2010!

Не може ли да проявим спрямо Гърция същата щедрост, която навремето са проявили съюзниците? - Не само че може, но и трябва, четем в "Ди Цайт". Според изданието обаче и това няма да е достатъчно: има нужда и от програма за растеж, която да осигури заетост - например проект, който да превърне слънчева Гърция в един от основните енергийни доставчици на Балканите и Средна Европа.

Несигурността остава пречка

Становището, че без опрощаване на дълговете гръцката държава няма да успее да се изправи на крака, се споделя и от МВФ, и от Бундесбанк. Но поне засега яснота по въпроса как конкретно ще изглежда това - няма. Което позволява на опонентите на правителството на Меркел да твърдят, че най-накрая истината е "лъснала" и отново бедният германски данъкоплатец ще трябва да плаща за греховете на Гърция, посочва на свой ред "Тагесшпигел".

Така на втори план отстъпва темата за организацията на реформите в изпадналите в криза държави. Принципно тя трябва да е водещата, защото е повече от очевидно, че политиката за справяне с кризата се нуждае от корекции.

Една трета от гръцкото население вече живее в бедност. Затова страната няма нужда от нови спешни кредити, а от истинска помощ и от програма, която да стимулира инвестициите и да създаде перспективи. И докато не е сигурно, че инвестираното днес евро утре няма да се превърне в драхми с много по-малка стойност, тези инвестиции така и няма да бъдат направени. Отстраняването на тази несигурност би трябвало да бъде върховен приоритет, четем още в "Тагесшпигел".

АГ, ДЦ, ТШ / Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов