За двойните стандарти в политиката

Много показателен в това отношение е дебатът, който сега се води в Швейцария.

Когато човек си няма проблеми, сам си ги измисля. Известната максима се потвърждава и от водения в момента в швейцарските политически кръгове дебат - "за" или "против" свободното придвижване в страната на българи и румънци, който дебат спокойно можем да наречем и

"за" или "против" равното третиране на гражданите на двете най-нови страни-членки на ЕС

Съмнявам се обаче, че тази най-гореща политическа тема в Швейцария в момента почива на трезва политическа, икономическа и всякаква друга логика. Защото примерите от други страни показаха ясно, че са били твърде пресилени прогнозите за драстично увеличаване нивата на престъпността заради напиращите към тях орди от източноевропейци. Вярно - виенчани са изненадани от изобретателността на мафиотите, които дърпат конците на бизнеса с просещите деца по улиците на големите западни градове, а на места в Германия пропищяха от улични джебчии, които обаче трудно могат да бъда свързани само с ромското нашествие от Изтока. Непочиващи на никаква икономическа логика се оказаха и опасенията, че "източноевропейците идват, за да отнемат работните места на западняците".

Историята е богата на примери

които показват контрапродуктивността на всеки отделен случай, когато проспериращите западни общества са решавали да се затворят, да се капсулират срещу външни попълзновения. И обратното - практиката показва, че когато това не е ставало, печеливши са се оказвали и двете страни. Показва го примерът с гастарбайтерите, помогнали на Германия да се съвземе след войната и да се утвърди бързо като водеща икономическа сила в Европа, а от наши дни можем да посочим напъните на Брюксел около т.нар. "сини карти" за квалифицирани кадри по подобие на американските разрешителни, известни като "зелени карти".

В сегашния дебат в Швейцария политиците дават заявка, че са прочели правилно историята. Дори един Блохер - лидерът на крайнодесните швейцарски националисти, преосмисли позицията си и се отказа от референдум по въпроса за гражданите на България и Румъния. Предварително беше ясно, че ЕК няма да приеме отделно третиране на част от гражданите на общността. Или Швейцария ще се отвори и за българите и румънците така, както и към всички останали граждани на ЕС, или ще се затвори - отново за всички заедно. Средно положение няма и не може да има.

Защото рано или късно, но по-скоро рано отколкото късно, двойните стандарти се връщат обратно като бумеранг, който удря по главата. А от това боли.