За доставката на модерни бойни хеликоптери на България

Сделката за доставката на 18-те военни хеликоптера на европейския консорциум “Еурокоптер” беше подписана в началото на 2005-та година, като до този момент нейната стойност и финансирането на покупката бяха пазени в строга тайна. Тогавашният военен министър Свинаров обясняваше след подписване на сделката, че става въпрос за търговски договор, чиито параметри могат да бъдат обявени при съгласие от двете страни, а от Юрокоптер липсвало подобно съгласие. Още тогава, обаче, медиите разбраха, че цената на сделката е 358 млн. евро. Тези дни сумата беше потвърдена официално, но за пореден път възникна въпроса за способността на българската страна да съхранява конфиденциалната търговска информация, още повече, когато става въпрос за специализирани военни доставки.

От 18-те хеликоптера, 12 ще бъдат транспортни с марката "Кугър", като четири от тях ще бъдат оборудвани за бойно търсене и спасяване. Останалите шест вертолета "Пантер" са за нуждите на операции на военноморските сили. Машините ще бъдат с натовска авионика и българско въоръжение. Договорът трябваше да бъде вторият от 11-те стратегически проекта, които правителството одобри в средата на 2004 г., но поради липса на средства водената от БСП тристранна коалиция намали броя на проектите за модернизацията на армията до три. Другите два са сделката с израелската фирма “Елбит системс” за ремонта и модернизирането на старите съветски хеликоптери Ми-17 и Ми-24 и с германската компания “Даймлер – Крайслер” за доставката на 1200 тежко и лекотоварни автомобила.

Европейската компания “Юрокоптър” е изцяло дъщерна на Европейският авиационен консорциум EADS, в който участват четири държави – Германия, Франция, Великобритания и Испания. Консорциумът има амбициозна авиационна и аерокосмическа програма, в която влизат разработките на самолетите “Ербъс”, аерокосмическата програма “Ариана”, авио-военното оборудване и вертолетните серии на “Юрокоптър”. За спечелването на сделката с България, консорциумът Юрокоптер се състезава с американската компания “Сикорски” и италианската”Аугуста”, а изборът на Министерството на отбраната на изпълнителя на проекта стана през ноември 2004 г.

Според договора за доставката на хеликоптерите, първите три машини “Кугър” ще бъдат в България между август и декември 2006 г. Те са платени от бюджета на Министерството на отбраната. Останалите машини ще се изплатят чрез държавно-гарантиран заем от банков консорциум “Сосиете Женерал” – Дойче банк, като последните хеликоптери от доставката ще пристигнат през 2011-2012 г. Изборът на банката за заем е бил направен по два критерия: първият, най-изгодни лихвени и финансови условия; вторият -финансирането е стартирано с гаранцията на германската държава като акционер с 20% в Дойче банк, докато бъде сключено гаранционното споразумение с българското правителство.

Не по-малко важно от сделката за хеликоптерите се оказва придружаващото я офсетно споразумение, чиято сума възлиза на 354 милиона евро. Според официални данни в печата директният офсет се изчислява на 249 милиона евро, като по-голямата част от него ще се реализира в почти фалиралите военни заводи на българската държавна компания "ТЕРЕМ". В сумата е включено обучение на летци и механици за подържане на техниката, което ще се извърши както в заводите-производители, така и в България. Предвидени са също гаранционно и извънгаранционно обслужване на вертолетите, доставка на резервни части и тестова апаратура.

Индиректният офсет за 105 милиона евро ще се реализира чрез проекти на Министерството на икономиката и енергетиката, с което приключва разразилия се конфликт кое ведомство да контролира тези средства – икономическото министерство, ръководено от коалиционната квота на БСП или военното, министър на което е представител на НДСВ. Министърът на икономиката Румен Овчаров от БСП се наложи над военните, които настояваха разпределението на средствата от офсета да бъде насочено преимуществено към военнотехническите параметри и модернизирането на армията.

Финализирането на договора с консорциума Юрокоптър е крачка в правилната посока към изпълнение на съюзническите ангажименти на България към НАТО. Новата модерна летателна техника не само ще повиши ефективността, нивото на сигурност и професионализма на българските летци, но и ще предостави същесвен стимул за икономиката. От друга страна пред сегашните управляващи остават висящи въпросите с модернизирането на старите съветски изтребители Миг 21, закъснялият ремонт и преоборудванет на съветските вертолети Ми-17 и МИ 24, както и ключовия избор на многоцелеви западен изтребител-бомбардировач, с който българската армия да стане пълноценен партньор в НАТО.