За и против въвеждането на минимални работни заплати в Германия

Отмина времето, в което политици, учени и синдикалисти обсъждаха какво отражение би трябвало да има минималната работна заплата и какво отражение ще има. Минималната работна заплата се превърна в етикет за мнимата социална политика.

Това, което свързва Социалдемократическата партия, Левите и синдикатите при настояванията им за въвеждане на минимални заплати, е погрешната представа, че държавата би трябвало да направлява пазара на труда. Подобно на повечето цени – заплатите се формират на базата на тресенето и предлагането. Държавата може и трябва да коригира последствията от случващото се пазара, като например – чрез така наречените комбинирани заплати, гарантира определен минимален доход. Нейната задача не е чрез минималните работни заплати да унищожи онези работни места, на които иначе би се получавало по-ниско заплащане.

На основата на определени икономически познания може да се установи следното: въвеждането на минималната работна заплата ще ограничи още повече възможностите за заетост на най-ниско равнище. Но очевидно именно тези икономически познания липсват на политиците. Което се проявява в дебатите по гарантирането на защитата при уволнение. Идеологическите битки в този план се водят отдавна встрани от реалността. Предприятията, които искат да боравят по-гъвкаво със своя персонал, вече не се надяват на по-либерални правила при освобождаването от работа, а по-скоро залагат на временната заетост.

Председателят на германския синдикален съюз Зомер може и да отправя критиките, че “нещо не е както трябва”, когато някои предприятия междувременно са въвели временна заетост за една четвърт от служителите си. Въпросът е само какво точно не е наред – дали политиката на пазара на труда от последните години, или липсващата воля на социалдемократите и синдикалистите да признаят икономическите реалности.

Социалната политика е все още тази, която носи на хората работа. Един празен етикет за съжаление няма как да помогне.