За мерките срещу СПИН

Цел на тридневната среща на представители на 16 страни от Източна Европа, Балканите и бившите централноазиатски съветски републики е да направи равносметка за начините и добрите практики при изразходването на значителната международна безвъзмездна помощ в борбата срещу СПИН-пандемията. Тя е отпусната на региона чрез Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулозата и маларията към Световната здравна организация. За него 35 държави-донори са осигурили 3.4 милиарда долара. Тревожните факти от неотдавнашен доклад на Световната банка за представените на днешния софийски форум държави ги описват като ареал на най-бързо прогресиращата СПИН-пандемия в света. Пред последните няколко години броят на заразените с вируса на придобитата имунна недостатъчност в региона е достигнал почти 2 милиона души. Въпреки, че официалният брой на вирусоносителите в България е само 500 души или близо 30 пъти по-малко от този в съседна Румъния, проблемът с овладяването на СПИН изглежда решен. Броят на българите-вирусоносители се увеличава годишно с около 10 процента. През миналата година страната получи близо 7 милиона долара безвъзмездна помощ от Глобалния фонд на Световната здравна организация. На Софийския форум бе констатирано, че има още какво да се прави, за да се оправдае оказаната подкрепа. Позитивното е, че българското Здравно министерство декларира загриженост и желание да открие кабинети за анонимна диагностика в ромските гета. Ще бъдат обособени нови 4 отделения за болни от СПИН в най-големите градове, сред които и твърде нуждаещата се от тях . Опасенията на страдащите от СПИН в страната са свързани с възможността Министерството и Здравната каса да ограничат субсидиите си за много скъпите лекарствени средства, които се използват за стабилизиране на състоянието на болните. По време на първия ден на софийския регионален форум членът на ръководството на Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулозата и маларията Урбан Вебер поиска от правителствата на 16-те източноевропейски и централноазиатски държави в преход повече отговорност, самоинициативност и заинтересованост, както и прозрачни процедури при отчитане на изразходваните донорски средства в битката за ограничаване на ”чумата на 20-ти век”.