За посещението на Гари Каспаров в Страсбург

�то не се знае кой ще наследи Путин на президентския пост. В Страсбург Каспаров изрази надеждата, че ЕС ще подкрепи усилията му за провеждане на свободни и демократични избори. За отявления противник на президента Путин това е от огромно значение, тъй като в родината си той не може да разчита на никаква подкрепа, констатира в коментара си Хорст Клойзер.

Като бивш шампион по шах Гари Каспаров е добре запознат с рисковите ходове. Той знае, че понякога трябва да се пожертва някоя фигура, за да се постигне победа. Затова се изисква смелост. Такава интелигентният мъж вече показа като решителен критик на Путин и Кремъл. Но Каспаров играе срещу противник, който владее повече от 16 фигури и всички те имат свободата на действие на царицата.

Каспаров използва посещението си в Страсбург, за да насочи вниманието към опасността от сериозна политическа криза, в която Русия може да изпадне преди президентските избори през 2008-ма година, както и към нестабилността в страната и към бруталната борба за власт. Каспаров има предвид боричкането за надмощие вътре в Кремъл, което макар и без съмнение да е не чак толкова кърваво колкото по времето на Сталин, ще завърши в крайна сметка с отсичане на глави, естествено в преносния смисъл. Не е сигурно кой ще излезе като победител от тази битка, реформаторите или твърдолинейните, демократите или автократите.

Дори самият Каспаров не вярва, че опозицията би могла да се окаже в положението на третия, който се смее, когато двама се карат. Дейността на ръководеното от него опозиционно движение “Другата Русия”, превърнало се в притегателен център за противници на режима на Путин, не се споменава в медиите. А ако пък да, то само в отрицателен аспект. Резултатът от това е пагубен най-вече за руския народ, който, дори и да искаше, не може да узнае нищо за идеите и целите на опозицията. Нищо чудно той да не знае нищо дори за посещението на Каспаров в Страсбург, както и за поредната критика на правозащитната организация Амнести Интернешинъл по адрес на политическото ръководство на страната. Расизмът, произволът в правосъдието, липсата на толерантност и недостойното отношение към човека са нещо нормално в Русия.

Каспаров има право да сравнява Владимир Путин с Джордж Буш. Последният също би могъл да разчита на подкрепата на 75 процента ота населението, ако всички важни американски медии бяха в ръцете на държавата. Но свободата на мнението си остава, на пук на съмнителното развитие и в западните държави, коз, който Европа и Америка могат да разиграват. И в Германия не се спазват правата на демонстрантите, а в Гуантанамо се прилагат методи на мъчения, които с нищо не са по-добри от тези в Русия.

Но на Запад има поне свобода на словото, медиите пишат и говорят за нередностите. Ето защо Гари Каспаров е благодарен, че най-сетне се сложи край на сантименталниченето спрямо Кремъл, че германската кнацлерка Меркел и председателят на ЕК Барозу си позволиха да изкажат открито мнението си на срещата на върха в Самара.

За Гари Каспаров, който е сякаш невидим за медиите в Русия, е добре, че бе поканен на посещение в Страсбург. Това не означава, че неговата програма е по-добра от тази на президента Путин, но поне на Запад внимание се обръща и на нея. В политическата игра на шах той може да има и по-слабите фигури, но това все още не го поставя в мат.