За предстоящите избори за европейски парламент

Ниското участие на европейските избори вече е традиция. Там не става дума за съставяне на правителство, подлежащият на избиране парламент има много по-малки права от националния и повечето хора са принудени да пасуват при въпроса къде изобщо се намира този европейски парламент. Никак не е чудно, че не само социолозите говорят за ”второстепенни избори”, никак не е чудно, че за мнозина е трудно да си изброят задачите и значението на този парламент.

При това в по-голямата част става дума за закони, които се приемат в Германия по инициатива на ЕС. ”Въпреки това,” както поясни един брюкселски лобист ”германската общественост не е разбрала размерите на властта на този парламент.”

Непознаването и объркването за ролята на парламента са разбираеми, както показва още въпроса за седалището му. То се намира в Страсбург, както ясно е уредено в един протокол към Амстердамския договор за ЕС от 1997 година и в този град се състоят повечето пленарни сесии. За заседанията на различните комисии във всеки случай депутатите пътуват повечето пъти до Брюксел, където се намират и европейската комисия и съвета на министрите. Администрацията на парламента пък се намира в Люксембург.

Оплакванията срещу недостатъчните му компетенции датират от основаването му, въпреки че правомощията му се разширяват непрекъснато от първите преки избори през 1979 година насам. Той има законодателни права, контролни права, одобрява и назначава, контролира бюджети – списъкът е дълъг, а ограниченията се крият в подробностите.

Пример със законодателството – инициативата за нови закони има комисията на ЕС, а не парламента. Все пак междувременно в правило се превърна въведеното през 1992 година с Маастрихтския договор право на участие на парламента в решенията. При това са изклрючени аграрната политика и определени теми от правораздаването и вътрешните работи. При решения като данъчната политика, които в съвета на министрите трябва да бъдат вземани единодушно, парламентът има право да взема само отношение с необвързваща сила.

Също и в бюджетното или както е наричано още ”кралското право” на всеки парламент депутатите в Страсбург имат последната дума само по около половината от общите разходи. По големите пера като аграрния бюджет решава съвета на министрите. В други области обаче задължителни норми засилват позициите на Страсбург. Международни договори не могат да влязат в сила без одобрението на парламента. Също и контролните му права не са някакво притъпено оръжие. Парламентът има право да решава дали правилно е бил изразходван бюджета, да създава комисии и дори с мнозинство от две-трети може да свали комисията.

При съставянето й депутатите също така казват тежката си дума. Европейските държавни и правителствени ръководители трябва да намерят одобрение сред тях с персоналните си предложения за председател на комисията и преди да встъпи в длъжност цялата комисия трябва да получи доверието на парламента.

Това значи, че и когато европейския парламент няма права като националните той съвсем не е без власт. Със заплануваната европейска конституция властта му може да се увеличи още повече, например да решава по целия бюджет на ЕС. Може би тогава ще се увеличи и избирателното участи.