За пропастите

Драматична картина на българското образование очерта международното изследване PISA, което бе представено от Министерството на образованието.. Според резултатите в началото на гимназиалното образование у нас цари масова неграмотност по математика и четене. Между знанията на учениците, които постъпват с изпит в елитните училища, и връстниците им от обикновените учебни заведения има огромна пропаст. Из първа страница на в. „Сега”

Всеки от нас, понякога всекидневно, се вмисля в непосилието да се живее във времето и обществото на пропастите. Да се обитават едновременно двата бряга на пропастите, да се прескачат с последни сили пропастите, да се смиряват в умората вечер и да се провиждат в трудното събуждане призори.

По-дълбоки пропасти?

Резултатите от едно изследване в сферата на образованието са тревожни, защото хвърлят тежката си сянка в бъдещето, но нима настоящето, фрагментирано от абсурдни случки, политически цинизъм, съдебна нищета, парламентарно словоблудство и ценови произвол, не съдържа в себе си, не предпоставя, и не подготвя още по-драматични картини, още по-дълбоки пропасти? Но нека да се вгледаме в днешните, за да си обясним и утрешните – не би ни стигнало времето, дори да ги изброим напосоки. Започваме с най-драстичната, между правосъдието и справедливостта: без особени преувеличения констатираме моралния шок, който българските граждани преживяват, убеждавайки се, че нито една от знаковите фигури на престъпния свят няма да получи заслуженото си наказание, никакво наказание дори, че от закона ще се изплъзнат всички топли, по името на парнаджията Димитров, и студени, по името на разстреляните и вече преминали в отвъдното мафиотски босове и обикновени мюрета. Пропастта между управляващите и останалия все още тук народ също крещи да бъде назована, защото обозначава съществуването в два недосягащи се свята и създава усещането, че държавата ни е в насипно състояние, че животът е ден за ден, залудо работи, залудо не стой за незамесените в политически янлъш-вериш граждани. Пропастта между политическо говорене и реално случване, между лява управленска програма и дясно затягане на икономическите примки, между декларирани правителствени приоритети и осъществявана на практика политика, между данъците, с които са обложени книги, лекарства и хазарт.

Политическите облизанковци и послушковци

И без да се впускаме в по-сетнешни изброявания, проумяваме каква обществена норма сме нахлузили върху нашите деца, в каква привидност сме ги натикали да съществуват и каква опропастеност им предлагаме. И за какво са им на повечето от тях математиката и четенето, да не би дебеловратковците, които масово и показно си джиткат с лимузините напред-назад, преуспяват с мацките и мангизите, пазаруват политици, съдии, прокурори и депутати от евтиния МОЛ на държавността да са наблягали на образованието? Да не би политическите облизанковци и послушковци да излъчват интелигентско сияние? Моженето и образоваността се обезцениха, останаха и без финансово, и без морално покритие. Възпитаниците на елитните гимназии се прекатурват от учене, за да се махнат от страната на пропастите, за да не опропастят бъдещето си, нашенската схема не им изнася и понася, защото трупа агресии, обиди и лоша предопределеност, води до инфаркти и личностен разпад, толерира посредствеността. Възпитаниците на елитните гимназии днес мъкнат непосилните си раници, за да оправят утре изкривените си гръбнаци във фитнесцетнровете на европейски страни с общоприемлива ценностна система. И оттам, отвън да обглеждат пропастите, зейнали из родната им земя – и да ги чувстват в себе си като фантомна болка. Но това е друг драматизъм и друга тема.