За прототипа на паметника “Альоша” в Пловдив

Прототипът на пловдивския “Альоша” се нарича Алексей Скурлатов и живее в Алтайския край, в отдалеченото селце Налобиха в Косихинския район. През март тази година навърши 85 години, има двама внуци и четирима правнуци. Ветеранът от Отечествената война веднъж в годината, на 9 май, облича сако, което е отрупано с награди от Великата отечествена война. Цялото село знае, че той е точно този Альоша, който е станал прототип за известния паметник в българския град Пловдив. В старото си шкафче той пази медал на почетен гражданин на град Пловдив и много писма от различни краища на света.

През септември 1941 година Алексей Скурлатов заминава на фронта. През годините на войната е участвал в най-голямата танкова битка край Курск, служил в 217 танкова бригада и 234 артилерийски корпус. През септември 1944 година влиза със съветските войски в България в състава на свързочната рота на капитан Калашников, осигурявал кабелната връзка между Пловдив и София. В тези месеци 22 годишният висок и широкоплещест войник с рус къдрав перчем и сини очи направил впечатление на български скулптур, който нарисувал няколко ескиза.” Аз тогава не обърнах внимание на това, че ми правят ескизи в албум, а когато строителството на паметника тъкмо започваше, ние трябваше да тръгваме..”- спомня си Алексей Скурлатов. През 1946 година се върнал в родината си, в село Налобиха, което напуснал преди 5 години. Работил като бригадир в машинотракторна станция, комбайнер, шлосер, майстор,старши инженер.

През 1957 г. в Пловдив откриват паметник на съветската армия, който наричат Альоша. Пловдивчанинът Методи Витанов помни свързочниците от ротата на капитан Калашников, с които се запознал. Бил особено впечатлен от Альоша, от веселия характер и сините му очи. Разказвал на строителите на паметника за него и те започнали да наричат скулптурата Альоша. Опитите на Методи Витанов да открие прототипа на паметника с разпращане на писма и вестникарски публикации обаче останали безуспешни. А и Алексей Скурлатов изобщо не подозирал за своя двойник до 1981 година,когато 25 години след откриването на паметника, е обнародвано истинското име на войника, превъплътен в гранита.

Алексей получил покана да посети Пловдив. Успял да види каменния си двойник само веднъж, на 60-тата си годишнина. В годините на промените Алексей Скурлатов е позабравен. Сещат се за него тази година, когато на 30 март навършва 85 годишен юбилей.

Губернаторът на Алтайския край Александър Карлин изпълни даденото преди две години обещание – записалият се да чака от 2003-та година на опашка за автомобил “Жигули” ветеран получи желаната кола. Администрацията реши да му я подари като отпусна необходимите 155 хиляди рубли /около 6 200 долара/ от резервния си фонд. За подобни пари прототипът на Альоша в България би си купил доста по-добра кола, но – все пак подарък. Зарадваха го и с още едно обещание – най-сетне селската му къща, където винаги е живял, да бъде газифицирана.

Генералният консул на България в Новосибирск Пламен Стоянов пък покани Алексей Скурлатов на прием по повод българското участие в най-голямата туристическа изложба в сибирския регион “ТурСиб-2007”. Окиченият с много ордени и медали ветеран бе приветстван от всички участници и успя да разтопи породилото се недоверие към България след приемането й в НАТО. Алтайският Альоша е носител на бойните ордени “Червена звезда”, “За храброст”, “За победата над Германия”. На приема в българското консулство му бе връчено отличието “Розетата от Плиска”. За втори път в живота си Алексей Скурлатов посети на 5 август т.г.отново българското консулство. И получи покана от гостуващия в сибирския регион председател на Държавната агенция по туризъм Анелия Крлушкова да посети България през ноември, когато ще бъде отбелязана 50-годишнината от издигането на каменния пловдивски Альоша. Така че Алексей Скурлатов тази година отбелязва два юбилея – своя 85-и рожден ден и 50-годишнината на Альоша от своята младост в Пловдив.

Таня Харизанова, Дойче Веле, Москва