За първи път игрален филм представя историята на полския синдикат ”Солидарност”.

”Страйк” или ”Стачка” се казва филмът и той вече предизвика първата ”стачка”, при това от страна на жената-прототип на главната героиня. Бившата кранистка и една от основателките на ”Солидарност” Ана Валентинович се дистанцира от филма и го разкритикува като недостатъчно достоверен. Според дългогодишния лидер на Солидарност и бивш полски президент Валенса обаче този филм предава вярно настроенията в последните години на социализма в Полша.

Във филма Агнешка, играна от известната германска актриса Катарина Талбах, е малка на ръст, но решителна в действията си жена. Тя е вярваща католичка, убедена комунистка, любяща майка, отглеждаща сама детето си и душата на корабостроителницата в Гданс. И когато времето за обедна почивка не стига, за да се отиде до стола, Агнешка носи казана със супата на работната площадка:

Агнешка пита мило, дали супата е вкусна и добява с категоричен тон: няма как да не е вкусна, когато се раздава в корабострителница с името ”Ленин”. Това е началото на филма: Агнешка е сираче от войната, учила е малко, но пък е успяла да постигне много. Започва работа като шлосерка още през 50-те години в гданската корабостроителница – денем и нощем. Даваят я за пример, окичват я с ордени, на няколко пъти става герой на социалистическия труд. При последното награждаване получава като премия телевизор, който едвам побира в тясното си жилище. Режисьорът Шльондорф казва:

Тя е герой, точно както си го представяме. Аз я наричам героинята на Гданск, която никога не е имала намерение да променя света или пък да сваля комунизма.

Промяната настъпва със смъртта на 21 мъже, колеги на Агнешка. Те загиват заради крайно лошите условия на труд, при които са принудени да работят. Ръководството на социалистическата корабостроителница обаче няма никакво намерение да признае това и е категорично: злополуката е в резултат на немарливост от страна на работниците. Това събужда съпротивителните сили на Агнешка. Така започват първите протести на Солидарност. Протестите стават масови и солидарност набира все повече сили благодарение на простия и ясен изказ на Агнешка, която говори езика на обикновените работници:

Вече свикнахме с това, че децата ни не знаят, какво е това месо. Свикнахме и с това, че само началниците могат да си позволят да се хранят както трябва. Сега обаче искат да ни накарат да повярваме, че магазините са пълни със стоки. Че и да сем благодарни на правителството! Да не сме глупави! Папата ни каза да не се страхуваме иче полша трябва да има ново лице. Имаме нужда от голямата солидарност на всички.... диктува на машинописката Агнешка.

1970-та година полското правителство потушава жестоко първата голяма вълна от стачки. Във филма Шльондорф показва танковете по улиците, стрелбата по стачкуващите, унизителните разпити. Агнешка постепенно става все по-смела и казва все по-ясно мнението си, дори икогато я уволняват от корабостроителницата. Агнешка е душата на протестното движение, но тя самата не се самоизтъква и предпочита да се крие зад лидера Лех Валенса.

30 години след световния успех на филма ”Тенекиеният барабан”, направен по книгата на Гюнтер Граз и сниман в Полша, Шльондорф се връща отново в тази страна и към разказваческото кино. Освен това ”Стачка” разказва само за успеха на ”Солидарност”. Филмът свършва там, където героинята на протестното движение и лидерът му – Лех Валенса се скарват и се обръщат един серщу друг. Впрочем това е факт и до днес.