За равен труд - еднакви пари?

Германският профсъюз на металиците преди няколко седмици разпространи интересно съобщение: най-ниските заплати се получават от работниците, които са наети под наем : близо 13% от тях са принудени да получават и социални помощи от държавата, за да могат да оцелеят, и то независимо, че работят на пълен работен ден.

Правила без последствия

Това - според профсъюзите - грубо нарушава основния принцип, че за еднакъв труд следва да се получава еднакво заплащане. По принцип в Германия би трябвало да има равни условия на заплащането, защото това е записано дори в закона за преотдаване на работна ръка, пояснява Карин Йонс - експерт по социалните въпроси на Социалдемократическата партия в Европарламента в Страсбург:

"В закона обаче са заложени така наречените клаузи за тарифно отваряне. Именно те дават възможност на социалните партньори да сключват тарифни договори и да въвеждат изключения."

Тарифни изключения

Германската социалдемократическа партия би желала да премахне възможността за подобни изключения или да ги отпусне най-много за времето, в което е наета чужда работна ръка. В това отношение обаче новата директива на ЕС няма да им помогне, защото и тя допуска работодатели и профсъюзи да се споразумяват около специални условия, тоест да въвеждат изключения. В средите на християндемократите в Германия не са готови да подобряват условията на труда и заплащането на наетите отвън работници.

Силна съпротива

Седем години бяха необходими на ЕС докато изработи новата директива. Държави като Великобритания и Германия я блокираха продължително, защото са на мнение, че по този начин се проиграват шансовете за по-голяма гъвкавост на пазара на труда. След като бе приета от Европейския парламент, новата директива регламентира две основни права - работниците под наем ще трябва да получават равно заплащане с щатно назначените, гарантирано е и правото им на допълнителна професионална квалификация.