1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

За "Труд", Блъсков, подмазването и изкривените ценности

10 декември 2021

Блъсков твърди, че е потъпкана медийната свобода. Но "Труд" не е закрит, запечатана е сградата. В тази връзка да попитам: каква медия е тази, която обижда, клевети и години наред се подмазва на властта? От И. Дичев.

https://p.dw.com/p/444uo
Бойко Борисов (на снимката все още премиер) и Петър Блъсков
Бойко Борисов (на снимката все още премиер) и Петър БлъсковСнимка: BGNES

За всеки, който е бил наемател или наемодател, е ясно, че случаят с вестник "Труд" няма какво да се обсъжда. Наемателят е предупреден официално в законния срок, че собственикът иска да си вземе обратно имота и толкова. Самият този наемател не е вестникът, а фирмата "Южен кръст", свързана с г-н Блъсков по роднинска линия, която преотдава незаконно помещенията на бащата. Наистина законът защитава прогонени от хазаите семейства, които биха останали на улицата през зимата, само че за него май не се сещаха предишните управляващи,  когато например предизборно събаряха ромските къщи. Пък и тук думата "семейство" има повече финансов характер.

Офисна площ в София колкото искаш, особено във време на Ковид. Ако пък вестникът няма пари да си плаща - тъжна работа, ще трябва да фалира. Впрочем, странно как така г-н Блъсков, яростен защитник на неприкосновената частна собственост, изведнъж се оказа зависим от държавата, та даже пред една комисия, изпратена от европарламента, се оплакал, че "правителството не помага достатъчно на медиите". Като горд частник да беше продал шестетажната сграда, която строи в Дианабад въпреки протестите, и да си покрие онези 235 хиляди лева, които дължи.

Защо ГЕРБ защитават Блъсков

Ясно е защо ГЕРБ се хванаха така яростно да го защитават. Освен че "Труд", според формулата за социалистическия реализъм, практикува "възхвала на властта в достъпна за нея форма" (т.е. брутална, безпардонна), новоизлюпените опозиционери се опитват да докажат, че което са правили те, сега правят новите, та значи всички са маскари. Гешев нахлува в президентството - ами ето на, сега пък новите нахлуват в една свободна медия. Вече опитаха този сюжет със Софийски университет, където двама полицаи отишли да поискат някакви документи във времето на кампанията, ама нещо не се получи. За това сега шум до небето, та даже хвърляне на неизкупения тираж на вестника пред министерството на културата, наречено кой знае защо "флашмоб". Тъжен и глупав край на една могъща партия, мачкала държавата 12 години.

Тук обръщам внимание на една тенденция, която ми се струва доста тревожна: в публичния дебат важни демократични ценности да се превръщат в медийни бухалки. Такава бухалка, наречена "свобода на медиите", сега размахва Блъсков. Има ли демократ, да не говорим пък журналист, който да не милее за нея? Следователно да се вдигне в защита на репресирания вестник и да се включи в медийните "флашмобове" на ГЕРБ.

Само че никаква свобода не е потъпкана, защото "Труд" не е закрит и впрочем няма нищо общо с прекратените договорни отношения на Министерството и фирма "Южен кръст". Целта обаче е постигната, защото публичният дебат елегантно се отмести от нерегламентираната държавна помощ за една частна медия към изконните основи на либералната демокрация, която уважава именно опозиционните мнения. Не питаме кой в предишното правителство е виновен за престъпната безстопанственост, цитираме приписваната (неправилно) на Волтер фраза "Не съм съгласен с това, което казваш, но ще защитавам до смърт правото ти да го кажеш". По-възвишено, нали?

Вярно, че "Труд" след години подмазване на властта изведнъж се оказа в опозиция, но дали винаги ни поднасят алтернативни журналистически мнения? Или текстовете им по-често просто противоречат на обичайния морал, наричан от тях "политическа коректност"? На страниците на този вестник свободно се борави с квалификации като лъжец, крадец, престъпник; неотдавна например учителят Емил Джасим ги осъди за клеветата, че бил охулвал паметта на Левски. Нека припомня две неподписани статии, характерни за тази специфична опозиционност на вестника от времето, когато бяха официоз. Едното е: "Сорос плаща на ромите да останат в гетата" от 22.02.2018, автор: екип на "Труд". Другото е: "Джендър агенти на БАН купени за 24 000 долара", от 1.08.2018, автор: "Труд".

Сега неслучайно журналистическата общност не се вдигна в защита на колегата си, редом с герберските депутати. Реакцията ѝ по-скоро повтори възмущението на гилдията, което преди година предизвика предложението на министър Банов г-н Блъсков да бъде удостоен с орден "Св. Св. Кирил и Методий".

Когато ценности стават бухалки

Тревожното е, че с тази хватка вече си служат масово: някакви безспорни ценности се приватизират и използват в един или друг битов дуел. Вземете отказа от ваксиниране. Човекът може да го е страх от убождане, може да е повярвал на небивалиците за увреждане на половата система, може просто да търси повод да се опълчи на властта и да запази достойнството си. Как обаче ще оправдае ината си? Ще ни говори за свободата, за престъпленията на доктор Менгеле, за правото да разполагаме с телата си. Хора, които иначе ругаят либералите под път и над път, точно сега почват да се кълнат в либерализма, разбиран като правото да заразяваш и да се заразяваш с каквито вируси пожелаеш.

Или това: ВМРО отстоява глупавото ни вето над еврочленството на Северна Македония заради свещените човешки права, залегнали в законодателството на Европейския съюз. Малка подробност: правата на онези там, които искат да са българи, но не и на нашите сънародници в република Турция, нито пък на българските роми или ЛГБТИ общности. Така ни повтаряха, че дълг на християнина било не да помага на хора в беда, а да издига телени мрежи по границите срещу бежанците. Така подкопават духа на закона посредством някоя негова буква.

Свобода ли е да обиждаш?

Вижте, ценностите са сложна работа, около тях трябва да има съгласие. Когато сам се определяш за пазител на свободното слово, на правата, на закона, те се превръщат в обикновен ПР. Всеки път следва да осъдим проблема в неговата цялост, не от позицията на един или друг заинтересуван. Свободна медия ли е тази, която разчита на подкрепата на управляващите? Медия ли е издание, което не спазва журналистическите норми? Свобода ли е да обиждаш и за кого?

Най-добре въобще да не спорим с г-н Блъсков. Той си е хванал една пазарна ниша на скандалните, шокиращи мнения, на бруталната стилистика - ако си намери нови спонсори, ще продължава да я развива. А етюдът му на жертвен агнец - ами той може и да му привлече малко читатели. Във всеки случай аз няма да съм от тях.

***
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Ивайло Дичев
Ивайло Дичев автор и кореспондент
Прескочи следващия раздел Повече по темата