За Цветница

Разбира се, че тези упреци са до голяма степен основателни, но днес искам да обърна вниманието ви върху един пример, който говори тъкмо обратното. Голяма грешка ще бъде, ако въпреки огромните недостатъци на Българската православния църква, не откриваме добрите примери за подражание, каквито има и сред свещениците, и сред епископите. Говоренето за Църквата изцяло в деструктивен тон нанася щети не толкова на нея, колкото на онези, които го практикуват. Това не означава, че за нея не трябва да се говори критично, но би било несправедливо да не забелязваме положителното.

Но да се върнем на примера. В неделя на големия празник Вход Господен в Йерусалим, или както е по-известен Цветница, в катедралата „Св. Александър Невски” имаше празнична литургия, която завърши с проповед и причастяване. Проповедта изнесе млад свещеник и тя наистина докосна сърцата на хората, защото бе адекватна както на празника, така и на днешния ден. Ще предам накратко съдържанието й. Отецът започна с разказ от евангелската история за тържественото влизане на Спасителя в Йерусалим седмица преди да бъде разпънат в същия този град. Само за няколко дни хората, които го посрещали с радост като цар, се преобърнали и яростно искали неговото разпъване на кръст. Това станало поради няколко причини. Първата са националистическите въжделения на поробения израилски народ, който виждал в Христос и в чудесата, които прави, избавителя от политическото господство на римляните, новия юдейски цар, човека, който ще удовлетвори политическите амбиции на юдеите. Втората причина е очакването този човек да изпълни чисто социални функции в този свят: да въздаде справедливост тук и сега, да изцери болните, да възкреси мъртвите, но именно в този момент и то така, че всичко след това да продължи по старому, само че по-красиво и по-съвършено. Един вид рай на земята. Когато обаче се разбрало, че Христос идва с по-дълбоко духовно послание, хората се разочаровали и го отхвърлили, поискали да го видят увиснал на кръста. Те не разбрали дълбочината на неговото послание и силата на неговата жертва. Той умрял, за да не умрат те. Възкръснал, за да получат вечен живот. Когато бил посрещнат тържествено, Христос знаел това и въпреки всеобщите възгласи на радост, се чувствал сам и изоставен. Свещеникът цитира думите от Евангелието: „Този род ме почита само с уста и ме слави с устните си, но сърцето му е далеч от Мене” и призова присъстващите в храма да се опитат да разберат същинския смисъл на днешния празник. Не да пребивават в църквата, защото очакват едно или друго свое желание да се сбъдне, защото искат да им потръгне в кариерата, за да погалят вътрешната си суета или просто да вземат върбова клонка, защото така трябва. А да бъдат там заради самия Господ и заради самата Църква. За да бъдат в общение с Него и помежду си. Да не бъдат като своите предшественици в древния Израел, които в неделя викали „Осанна!”, а в петък „Разпни го!”.