Здравната реформа в Германия

При най-доброжелателно разглеждане на здравната реформа, експертите забелязват най-много една или две точки, които да водят до подобряване на ситуацията в бъдеще. Още преди реформата да влезе в действие обаче, вече скочиха месечните здравноосигурителни вноски на обществените здравни каси. По този начин поравно бяха натоварени с допълнителни финансови тежести както работещите, така и работодателите, а факторът “цена на работната ръка” още веднъж поскъпна. Парадоксалното е, че здравната реформа трябваше да бъде правена точно с противоположна цел - намаляването на разходите по работната ръка. В тази връзка имаше поне две различни виждания, как да бъде постигната тази цел – включително и чрез ограничаване обсега на частно-осигурителните каси. Министърката на здравеопазването Ула Шмит искаше да отвори частните каси за всички – така право да се осигуряват там щяха да получат не само хората с висок доход и държавните служители. Това намерение обаче се провали поради съпротивата на християндемократите. Коалиционните партньори в крайна сметка се споразумяха около неща, които не излизат извън най-малкия общ знаменател. Независимо от това канцлерката Меркел обяви, че е постигнат пробив:

“Мерките си поставят за цел, да подобрят качеството на здравните услуги, да се увеличат възможностите на осигурените да правят личен избор и да взимат лично решение, както и да се подобри цялостната картина на здравното обслужване по посока на повече икономичност, прозрачност, конкуренция и финансируемост.”

Сърцевината на реформата е създаването на така наречения здравен фонд, в който ще се събират месечните здравноосигурителни вноски от 2009 година нататък. По този начин се правят икономии спрямо сегашния модел, при който наличните здравноосигурителни каси в Германия - а те са над 200 - събират парите поотделно всяка за себе си. Предвидено е също, всички обществени каси да имат единна осигурителна вноска и допълнителна премия, която касите могат да изискват от осигуряваните лица, ако парите, които получават от централизирания фонд не им достигат. Онези каси, които работят по-ефективно и икономичено ще имат предимство при този модел пред други, които имат по-раздут чиновнически апарат и ще се наложи да искат допълнителни средства от осигуряваните.

Друга новост е, че от 2009 година нататък здравната осигуровка става задължителна за всички. В момента в Германия има около 200 000 души, които нямат здравна осигуровка. В бъдеще ще важи правилото, че ако някой без здрана осигуровка се разболее и се наложи да бъде лекуван, ще бъде принуден да плати здравните си осигуровки за до пет години назад.

Реформата предвиджда също, здравноосигурителните каси да контактуват вече пряко с лекарите и болниците и пряко да сключват с тях договори, от което също се очакват положителни ефекти. Критиците на реформата твърдят обаче почти единодушно, че с нея не се решават финансовите проблеми на здравеопазването, затова пък допълнително се натоварват осигурените, увеличава се бюрокрацията и се ограничава конкуренцията между касите.