“ Златното момче” от Аржентина

Обричаните на смърт живеят по-дълго,а митът Марадона вечно-поне в Неапол. 20 години след като спечели с отбора на Наполи първата си шампионска титла на 10 май 1987 година , тифозите в Неапол все още тачат Марадона като светиня. Въпреки всички скандали с алкохол и дроги , въпреки слуховете за връзки с мафията В Неапол не избледня блясъкът на “ златното момче “ от Аржентина.

“ Той е божество” , казват и днес феновете на Наполи , чийто упадък започна след раздялата с Марадона. Разкъсван от конкуриращи се кланове на Камора , от себелюбиви президенти и от печален мениджмънт неаполският клуб се сгромоляса във финансова разруха и в трета футболна лига.

Неповторимата ера на “ златното момче от Аржентина” започна в градът край Везуви през 1984 година.Тогава започна времето през коетозвездата на малкият “ божествен футболист” караше да бъдат забравяни мизерията , мръсотията , насилието и мафиотската прстъпност в молоха на южна Италия.От “ пренебрегваното дете” Наполи прерастна въъв футболна величина .Пред 1987 година Марадона изстрелва клубът на върха .Наполи спечели дубъла , шампионската титла и националната купа. През 1990 година Наполи спечели турнира за купата на УЕФА и през 1990 отново италианското първенство.Неаполските тифози преливаха от гордост. Никой не искаше да види мрачните страни на “ футболното божество”-кокаиновите ексцеси , неговите предполагаем контакти с Камора, афери в публични домове , слуховете за извънбрачни деца– всичко това биваше отминавано или пък се прощаваше много бързо. Нищо чудно.Хората в южна Италия обичат своите трагични герои. Въпреки изключителните си успехи с Ферари , един въздържан Михаел Шумахер никога не успя да спечели сърцата им.

През 11986 година за гола си с ръка срещу Англия на четвъртфинала на световното първенство , Марадона заяви , че това било ръката Божия религиозните млади хора в Неапол вярват в това.Дори неговото бягство от Неапол не уязви любовта на неаполските фенове към своя идол. Сега като трети в класирането в серия Б Наполи се завръща в елитната лига..За пълното щастие на тифозте липсва сам идването на техния идол.Към него често бяха отправяни молби да се завърне - като играч , като треньор , като съветник ли клубен президент. Марадона не стъпи повече в Неапол , може би поради милионите , които иска от него италианската държава за неплатени данъци. Но надеждата не умира никога-поне в Непол.