“Зюддойче Цайтунг” за европерспективата на България и Румъния

Никаква отстъпка за Румъния и България, но двете страни не бива да се страхуват и от бламажа, който би представлявало евентуално отлагане на приема им. Процедурата, която измисли Европейската комисия по отношение на двете балкански страни, съчетава с почти соломоновска мъдрост разностранните интереси. Същевременно бе избягнат скандалът, до който би се стигнало в случай на открит разрив по въпроса за датата на приема.

В политическо отношение, като изхождаме от заявленията на страните-членки, отдавна е ясно, че на 1 януари 2007 държавните и правителствените ръководители на 25-те ще кажат добре дошли на българите и румънците. Каквото и да препоръча Европейската комисия, необходимото единодушие за отлагане на приема с една година – по отношение на България е необходимо единогласие, а за Румъния мнозинство от две трети – не може да се постигне. При това положение намереното сега решение явно е един необходим опит да се удължи с половин година времето на изпитанията и изискванията. Правителствата в София и Букурещ ще трябва да работят до последната минута, например, за да направят всичко възможно в борбата против корупцията, така че милиардите, които предстои да бъдат отпуснати от Брюксел, да не се окажат в джобовете на бандитите. Това е в интерес не само на ЕС и неговите граждани, но тъкмо на хората в двете страни.

От друга страна дамоклевият меч на заплахата с отлагане на приема остава явно неизползван. Впрочем използването му би се възприело от много граждани в България и Румъния като унижение. Освен това от него просто не би имало полза, защото ще убие набраната вече тъкмо под въздействието на натиска от последните месеци инерция за реформи и положителни промени. За българите и румънците членството в ЕС е преди всичко надежда за преодоляване на изостаналостта, на която ги обрече комунизмът. Мнозина го възприемат също като завръщане в кръга на останалите страни и като заслужен акт на компенсационна историческа справедливост.

Онези на Запад, които си мислят, че България и Румъния се състоят само от мизерия и насилие, би трябвало да отворят някоя книга за историята на двете страни – или поне някой туристически каталог. Нагледът на мнозина германци също е белязан изключително от клишета. Те са подобни на онези, с които някои лондонски нискочели издания до ден-днешен представят германците като вечни нацисти. Затова същинският, дълбокият процес на културно възприятие ще започне явно едва след приема на двете страни.