„Зюддойче цайтунг” за изборите в България
9 ноември 2007
След тези местни избори в България избухна дебат за купуването на гласове. Най-много критики събира лидерът на Движението за права и свободи Ахмед Доган, който в публикацията е наречен – най-важният представител на турското малцинство в България и същевременно един от хората, които взимат решенията в управляващата тройна коалиция. След втория тур от гласуването Доган обяви, че купуването на гласове било „европейски феномен”, и „част от европейската демократична практика”.
Представители на други партии оспориха тезите на Доган. Цитиран е депутатът Иван Сотиров от СДС, според когото подобни изявления са абсурдни и компрометират народните представители и целия демократичен процес в страната. Като „Удар срещу националната ни гордост” пък определи казаното от Доган столичният кмет Бойко Борисов, чиято консервативна партия ГЕРБ постигна убедителна победа на тези избори. Посочват се и реакцията на премиера Сергей Станишев, разкритикувал факта, че на тези избори редица партии и бизнес-сдружения са инвестирали много сериозно в купуването на гласове. По думите на лидера на социалистите, това представлява „опасен феномен”, който удря демокрацията право в сърцето.
Инвестицията в кмет - по-доходна от тези в туризма!
По-нататък авторът на публикацията – Клаус Брил цитира данни от пресата и анализи на наблюдатели, според които търговията с гласове на тези избори е била толкова масова, както никога досега. Посочва се, че в Гражданската инициатива за свободни и демократични избори ГИСДИ очакват в съда да бъдат атакувани резултатите в една трета от всички повече от 260 български града. Засилването на изборните измами се обяснява с желанието на местни бизнесмени да си купят политическо влияние или самите те или техни доверени лица да спечелят места в кметските и общинските администрации. Примамката са очакваните пари, които ще се излеят в общините по линия на членството в ЕС, четем още в публикацията. Цитиран е Илия Божинов от ГИСДИ, според когото „инвестициите в туризма вече носят загуби, докато парите, вложени в кметско място, носят 100 на 100 дивидент.”
По-нататък в статията се казва, че на фона на средния месечен доход от 200 евро в България, даваните за продажбата на глас около 25 евро не са никак малка сума. Посочва се и това, че продалите гласа си избиратели е трябвало да документират самия акт на гласуване със снимки, направени с мобилни телефони. Това пък вкара в парламента нов дебат – за забрана на мобилните телефони в стаичката за гласуване.
Най-зле организираните избори в България
Като друга слабост на изборите се определя и назначаването на неопитни хора в избирателните комисии. Според оценката на ГИСДИ – това са били най-лошо подготвените избори в България. На много места има сериозни несъответствия между броя на подадените гласове и този на регистрираните гласоподаватели.
Много критика събра и т.нар. „изборен туризъм”, срещу който скочиха основно десните партии. Според остаряла законова разпоредба, българските изселници в Турция, които имат и български паспорт, могат да участват не само в национални, но и в местни избори. И този път те дойдоха масово. Отбелязва се, че българските турци съставляват 10 % от населението на страната, но на тези избори те спечелиха 12.1 на сто от гласовете, и с това са трета политическа сила след партията ГЕРБ с 19.5 и социалистите с 16.6 на сто изборен резултат.