"Зюддойче цайтунг" за предстоящото приемане на България в Евросъюза

България и Румъния могат да разчитат, че на 1 януари идущата година ще бъдат приети в Европейския съюз. Следващата седмица Европейската комисия ще даде съгласието си за приемането. Ако не бъде осигурено коректното разпределяне на средствата, аграрните субсидии на двете страни ще бъдат съкратени.

Европейските комисари са единодушни, че България и Румъния изпълняват критериите за приемане, заявиха от Брюксел. Ето защо комисията няма да отложи с една година приемането заради дефицитите в областта на правораздаването, например. Проблемите бяха разрешени. Правителствата на двете страни ще трябва обаче да положат още усилия. Сигурно е, че за да ги постави под натиск, комисията под председателството на Жозе Мануел Барозо ще заплаши с премахване на аграрните субсидии. Съответната предпазна клауза ще обезпечи внедряването на европейската система в двете страни, която система ограничава корупцията при разпределянето на аграрни помощи. Ако България и Румъния не успеят да решат този проблем, аграрните субсидиите ще бъдат съкратени.

Не е ясно обаче по какъв начин комисията ще обезпечи напредъка по отношение на вътрешната и правната политика. Възможно е да се приемат предпазни клаузи, гарантиращи спазването на европейското право. По такъв начин Брюксел би имал пряка намеса в националното управление на двете страни. Ако овладяването на дефицитите е незадоволително, могат да се използват предпазните клаузи.

Искането за обхватно прилагане на предпазни клаузи беше издигнато тази пролет в Европейския парламент, след като мониторинговите доклади за двете страни констатираха значителни слабости, особено в областта на правораздаването. Корупцията е широко разпространена в Румъния и България. Правосъдието и полицията не винаги функционират на обичайното за Европейския съюз равнище. В България, например, все още не са изяснени, нито пък съдебно наказани цяла серия от поръчкови убийства на организираната престъпност.

Германският криминален служител Клаус Янсен, който беше натоварен от Европейския съюз, да направи оценка на положението в България, стигна до унищожителни заключения. Според него борбата срещу престъпността в страната се води на крайно изостанало равнище. По тази причина в Европейската комисия дори се обсъждаше предложение присъди и заповеди за задържане, издадени в България, да не се признават от страните-членки на Евросъюза. Дали да се прибегне до предпазни клаузи и до кои точно, това ще реши в последна сметка Европейската комисия. След приемането им в Евросъюза България и Румъния също ще излъчат съответно по един еврокомисар, с което броят на еврокомисарите ще нарасне на 27. Новите комисари вероятно ще поемат части от ресорите на други свои колеги; компетенциите в здравеопазването и защитата на потребителя ще бъдат поделени между двама еврокомисари и ще бъде създаден поста еврокомисар по въпросите на имиграцията.

Европейският Съюз би трябвало да извлече поука от размириците в Унгария и да въведе строги ограничения за България и Румъния – под това подзаглавие Зюддоюйче цайтунг публикува статия, посветена на предстоящото източно разширяване.

Будапеща гори. Пламъците са символ не само на гнева на населението, но и показват, че пътя на новите страни-членки към Европейския Съюз протича много по-болезнено от очаквано. В кръга на осемте източноевропейски държави, присъединли се преди две години и половина към общността, Унгария винаги се е чувствала като образцова държава. Този факт дава да се разбере, че приобщаването на бившите политически сателити на Москва към европейската общност е процес, който изисква повече от две-три години.

Признанието на унгарския премиер, че е лъгал избирателите за да бъде презибран, се смята за смела, но позакъсняла постъпка. Отдавна вече Бюрксел сочи с пръст празните държавни хазни. Проблемно е развитието и в някои други нови страни-членки на общността. В Полша например, където правителството обмисля въвеждането на смъртната присъда. Всяко едно разширяване сблъсква общността с все повече проблеми, което навежда на мисълта, че специално що се отнася до присъединяването на България и Румъния в никакъв случай не бива да се прибързва.

Със сигурност се знае обаче, че идния вторник Европейската комисия ще препоръча приемането на двете страни в общността както е планирано в началото на идната година.

Във фазата на опиянение от европейското обединение, характерна за 90-те години, европейските държавни ръководители поканиха двете черноморски държави да се присъединят към европейското семейство. Както при последното източно разширяване, така и при предстоящото Европейският Съюз има всъщност за цел да спомогне за реформирането и модернизирането на бившите комунистически държави, или с други думи да приложи един вид превъзпитание чрез поставяне на място.

Въпреки многобройните спънки, съпътствали евринтеграцията на 10-те нови страни-членки на общността, трябва да се отбележи, че последното източно разширяване далеч не е така безуспешно както се твърди. Европейският Съюз нито е фалирал, нито пък е особено обременен от наплива на евтина работна ръка от новите страни-членки. А и процесът на демократизация в източноевропейските държави отбелязва желания напредък. От психологическа гледна точка обаче Европейският Съюз все още не се е справил с промените, съпътствали последното разширяване. Сблъсъците в Унгария и предстоящото присъединяване на България и Румъния към Европеийския Съюз подсилват допълнително чувството на несигурност, страх и умора от непрестанното евроразширяване. За да предотврати разпространението на недоволството в цяла Европа, Евросъюзът е длъжен да въведе строги ограничения за бъдещите членки България и Румъния. Дори това да им се стори нечестно, те ще трябва да осъзнаят, че Европейският Съюз няма друг избор.