Иван Славков отново в акция

Преди няколко дни кабелната телевизия „Канал 3” излъчи пряко от Военния клуб в столицата Първия руски бал. Поне така бе обявено светското събитие, организирано от Евгени Минчев. От него самия разбрахме, че то се организира под патронажа на официални български лица, както и на руския посланик у нас, който не присъства на тържеството, защото не беше в София. В залата се бяха събрали познатите физиономии от вестникарските страници, основните спонсори на Георги Първанов и няколко руски особи, обявени за роднини на граф Толстой. Около масите се бяха наредили дами с голи гърбове, а камерата често показваше лицата на Николай Банев и строителния предприемач Барбуков. Първият собственик на скандално известната АКБ Форест, а втория един от хората, обещавали в преди години градове на мечтите, които така и не бяха построени. На сцената пък се появиха Миро от Каризма, любимата президентска фолк-певица Ивана и “зетя на Нешка Робева”, както бе представен от Евгени Минчев, човек с китара в ръка. Събитието удари в земята VIP Brother. А който не го е гледал може само да съжалява. Тържеството се превърна в истинско пиршество на духа. Такъв какъвто е днешния български дух, в случая малко подпухнал от топлото славянско чувство към необятната във всяко отношение Русия. Казвам, че онези, които не са го видели могат да съжаляват, защото балът се превърна в нещо като документ за времената в които живеем. Там както казахме бяха изразени и чувствата на българите към Русия, така както са били изразявани винаги. Очерта се българската представа за тази страна, която няма нищо общо с реалността. Най-смешното и странно обаче беше, че духът на сервилност витаеше в помещението въпреки, че нямаше конкретен адресат. Гостите бяха български светски персони, а споменатите руски потомци на граф Толстой стояха все пак доста маргинално и несериозно за бликащите чувства на признателност към необятната магия, която не веднъж ни освобождаваше от чуждо робство, за да наложи своето. И като споменахме думата освобождение стигаме до колуминацията. Връх на вечерта, а и на духа бе Иван Славков, който изпя от все сърце куплет от “Подмосковние вечера”. Веднага след това “Батето” вдигна дясната си ръка за хитлеристки поздрав и изрева с цяло гърло “Хайл!”. Това малко смути присъстващите, но малко. Банев и Барбуков се спогледаха тревожно след което избухнаха в ръкопляскания заедно с останалите. Аплодисментите разбира се бяха за песента, не за поздрава. На другия ден всички вестници отбелязаха тържеството, като бляскаво светско събитие, премълчавайки сцената, която току що описах. Впрочем през страниците на печата се виждаше съвсем друго нещо от онова, което гледах по телевизията. Все пак в България още няма такъв елит, който да умее да прави тежки светски прояви. У нас те стоят някак бутафорно и плитко. Съвсем по новобогаташки. Разбира се не в това е проблемът. Не спирам вниманието ви на случката заради това. Думата ми е за нацисткия поздрав и за лекотата с която той бе приет и мина в публичното пространство без никакво извинение от страна на Славков, а и без никой да му поиска извинение. Второто ми се струва по-сериозно. Погледнато формално нещата стоят така. Един български професор, носител на най-високото държавно отличие орден “Стара планина”, всеобщ любимец на поколения българи, вдига ръка за нацистки поздрав на тържество, организилано в чест на страната, претърпяла най-големите поражения от Втората световна война. Ако всичко беше сериозно – и професора, и страната и отношенията с Русия, пък и самата Русия, това щеше да предизвика международен скандал. У нас няма помен от такъв. Сцената, предавана по телевизията отразява истината. Пияният Славков, зет на бившия диктатор Живков крещи “Хайл” в микрофона, поднесен му от бившия ватман Минчев”. На фона им се вижда рояла с марка “Petrof”, а пред тях е българския “елит”, чиито огледален образ са двамата от снимката.