Игривата ирония

Господинов пише за начала и краища, за ежедневно и приключенско. Чрез своите истории той се опитва да преработи в себе си края, неуспеха, провала. За съпругата, която изчезва, докато "любовният заек" къкри на печката.

Според автора на статията Господинов се различава от своите български колеги чрез игривата си ирония. Владимир Зарев пише по-скоро реалистични епоси, отнасящи си за времената преди и след промените от 1989-та година. Динев и Енев обичат клишето и кича, а Илия Троянов по-скоро вече не е българин, пише на немски, живее във Виена и непрестанно пътува. България е твърде отдалечена страна.

"Не популярни сме", твърди Господинов, "На четенията си показвам на хората, че не ходим още с кожи около кръста. Какъв късмет, че притежаваме самоиронията, типична за Балканите."

Баналното и трагичното

вървят ръка за ръка при Георги Господинов, а също и постмодерното и тъжното. "През 90-те години в България постмодернизма беше изключително актуален", разказва Господинов. "Беше едно карнавално време за първи път осъзнахме какви неща можем да правим с езика, включително смешни неща. Но в постмодерните романи не се умира, отсъства личния апокалипсис, което не е така в моя "Естествен роман". В него става дума именно за провали."

По-нататък авторът на статията отделя внимание на литературната биография на Георги Господинов, на успехите му, на преводите на неговия роман на 11 езика за 10 години, както и на заниманията му с преработването на социализма, залегнало в проектите "Аз живях социализма" и "Инвентарна книга на социализма".