Идва ли краят на кризата?
3 април 2009
Напредъкът се отнася в най-голяма степен за реформата в глобалната финансова архитектура, която би трябвало да доведе дотам, че подобни кризи да не се повтарят. Резултатът от консултациите на държавните и правителствените ръководители от Г-20 в Лондон е много повече от компромис на най-ниско равнище. Постигнат бе напредък, чиято цел е да увеличи стабилността на финансовите пазари и да укрепи надеждата, че идва краят на спиралата на кризата. Основните предпоставки за този резултат са две.
По-силна регулация
На първо място глобалната финансова криза и рецесията не допуснаха държавните и правителствените ръководители от Г-20 да потънат в необвързващи намерения. На второ - федералната канцлерка Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози успяха да се наложат с настояването си за по-силна регулация във финансовия бранш. Това им се удаде не на последно място, защото съответства на вижданията на новия американски президент Барак Обама. Самият Обама спести в Лондон пожеланията за по-интензивно стимулиране на конюнктурата, в много по-голяма степен Съединените щати отчетоха значимите усилия на европейските държави.
Участниците в срещата на върха се концентрираха върху борбата срещу причините за кризата - срива на финансовия сектор, получил се поради хлабавата регулация и недостатъчния контрол. Отговорността е най-вече на Уол Стрийт в Ню Йорк и на лондонското Сити. Именно там са разработени несериозните финансови продукти, деформирали банковите баланси и довели до космически равнища доходите на банкерите. Не по-малко последствия има фактът, че същите тези продукти са закупени от други банки, които са търгували с тях, докато надзорните органи са бездействали. Затова и в бъдеще всички финансови пазари, финансовите продукти и участниците ще бъдат подложени на много по-строг контрол.
Край на ексцесите на финансовите пазари?
Сред набелязаните мерки е и бъдещото удвояване на ресурса на Международния валутен фонд, а по-нататък - и утрояване, за да може по-добре да се отговаря на финансовите потребности на държавите-членки. Засилена регулация се въвежда и за хедж-фондовете и за рейтинговите агенции, дните на данъчните оазиси са преброени. Г-20 се противопоставиха на опитите за прояви на протекционизъм, включително с обещанието, че големите индустриални държави и бързо развиващите се страни няма да девалвират валутите си с цел поддържане на конкурентноспособност.
Сметката на Меркел и Саркози излезе - в контекста на огромните мащаби на кризата се оказаха благоприятни обстоятелствата за договарянето на инструменти и процедури, с които в бъдеще биха могли да бъдат предотвратени ексцесите на финансовите пазари. Ако конюнктурата се задвижи, склонността към реформи ще спадне.