Далеч не всичко е предрешено. В крайна сметка хората имат време да определят своя вот до края на изборния ден, а той приключва чак в 19 часа българско време. А и всичко, което вече знаем за тези избори, се базира на предварителни допитвания. Нека припомним и това, че миналата година на два пъти не се сбъднаха социологическите прогнози - на британския референдум за Брекзит и на американските президентски избори.
Чак такива изненади сега не се очакват. Прекалено голяма е преднината на християндемократите на Ангела Меркел пред социалдемократите, за да може да се очаква, че друг човек ще поеме управлението на страната. А на финансовите пазари изглежда резултатите вече са им ясни - те залагат на това, че всичко ще си остане както е било, т.е. очакват стабилност. Това, разбира се, радва борсите, а всички останали подробности за тях не са интересни.
Тройна коалиция?
Дали обаче не грешат борсовите играчи? Защото и този път няма да има партия, която да събере достатъчно гласове, за да управлява сама. Колкото и силна да изглежда Ангела Меркел, когато тя управлява с коалиционни партньори неизменно ѝ се налага да прави отстъпки и компромиси. През последния си мандат например социалдемократите наложиха приемането на минималната трудова надница. А през следващия Зелените биха могли да решат, че е време Германия да се откаже от кафявите въглища. Свободните демократи пък биха могли да наложат приемането на миграционен закон, какъвто ХДС въобще не желае. Твърде възможно е на Меркел да ѝ се наложи да преглътне и двете неща – особено, ако гласовете не ѝ стигнат да управлява в коалиция само с още една партия. В такъв случай предвидимостта в управлението ще намалее, а потенциалът на конфликтите ще се увеличи.
По всяка вероятност гласовете ще стигнат за управление със социалдемократите. Те обаче не желаят повече да бъдат малък партньор в коалиция с партията на Меркел, защото опитът ги е научил, че от това само губят гласове. Ако се окаже, че Социалдемократическата партия вземе по-малко от 25 процента от подадените гласове, тя навярно ще предпочете да остане в опозиция. А ако падне под 20 процента, Мартин Шулц може би ще се оттегли от лидерския пост още в рамките на изборния ден. Преди половин година, когато той пое партията, одобрението за нея беше около 30%. Ако сега резултатите ѝ се сринат, може да се наложи цялостно обновяване на ръководния ѝ състав.
Каква част от германците са забравили собствената си история?
Но всичко това не излиза извън рамките на демократичните традиции в Германия. Много по-важен е въпросът за това каква част от германските избиратели са забравили собствената си история. Не всички, които подкрепят десните популисти от "Алтернатива за Германия" (АзГ), са дяснорадикални националисти или расисти. Но всеки, който гласува за тази партия, вече би трябвало да е разбрал на кого всъщност дава гласа си. Вярно е, че десните популисти не са в състояние да спечелят тези избори. Нито пък има някой, който да желае да се коалира с тях. Но ако те излязат по-силни от тези избори, това ще повлияе отрицателно на образа на Германия, макар че за по-голямата част от света фактът ще си остане без всякакво значение …
Във вътрешен план обаче десните популисти ще бъдат в състояние да влияят на политическия дневния ред. Ще рече, че - в една или друга степен - и от тях ще зависи по какъв път ще върви страната. Именно от резултата на АзГ ще разберем колко дълбоко е разединението в германското общество. А също и колко голяма и трудна ще бъде задачата на следващото правителство, което трябва да гарантира единството на обществото - в една открита към Европа и света модерна Германия.
Успехът на това ще зависи и от новия състав на парламента, както и от този на следващото правителство. Точно това е, което германските избиратели решават в днешния изборен ден. И това с право ни вълнува!