Изборите в Израел и палестинските земи – ново предизвикателство

Палестинският празидент Махмуд Абас засега отхвърля предложението на “Фатах”, да отложи предвидените за 25 януари избори. В същото време обаче той отправя към Израел предупреждението ,че може да го стори, ако израелците откажат да допуснат палестинците от Източен Ерусалим до урните. Неясноти има и от израелска страна. Министър-председателят Ариел Шарон показа, че смята да се концентрира преди всичко над това, анектирането на части от Западния бряг на река Йордан да бъде легализирано и да получи за това и одобрението на Вашингтон. По този начин Шарон сам се отдалечава от така наречената “пътна карта” за мир, в която се настоява, Израел да се откаже от окупираните територии , както и да се създаде самостоятелна палестинска държава. Като оправдание за намеренията си, израелският премиер сочи към палестинския президент Абас, който не изпълнявал задълженията си ,уточнени от плана на така наречения близкоизточен квартет, както и че не предпиемал достатъчно решителни мерки за да ограничи насилието.

На фона на всичко това е трудно да се разбере, как и Шарон и Абас продължават да говорят за “мир”. Повече от очевидно е, че и двамата не са готови да поемат отговорност за провала на усилията за мир. Все пак в момента тече предизборна борба. В края на март в Израел предстоят избори, а в палестинските земи – за пръв път от последните десет години насам - ще се избира нов парламент в края на месец януари. И от двете страни се чуват непрекъснати вербални уверения, че са готови да се борят за мира, но фактите и действията, както на израелците, така и на палестинците говорят друг език. Израел наистина се изтегли от ивицата Газа, но в същото време започна да засилва натиска си над земите отвърд демаркационната линия главно с помощта на въздушни атаки. Създаването на буферна зона в северната част на ивицата Газа, целенасочени удари от въздуха и убийства на палестински радикални лидери са сямо няколко от примерите за това, че правителството на Шарон отдавна вече саботира онова, което само направи - изтеглянето от ивицата Газа.

От палестинска страна пък това изтегляне така и не беше използвано за нещо положително. Автономните палестински власти не са си утвърдили имиджа на авторитет в региона, а са оставили тази празнота да се запълва от радзикални организации като Хамас и Ислямски Джихад. Старата гвардия от “Фатах” пък така и пропусна отдавна назрялата необходимост от реформи. Хардлайнерите там се чувстват застрашени от растящата популярност на радикалистите от Хамас и от възможността, именно тези сили да спечелят нова мощ на предстоящите избори.

На всички в региона впрочем трябва да е ясно едно: ако Хамас участва в изборите и влезе в бъдещия парламент като най- силна фракция, това със сигурност за дълго време ще погребе всякакви остатъчни надежди за някакъв мир в близкоизточния регион. Защото тъкмо Хамас е против правото на съществувание на израелската държава, което неминуемо ще доведе до още по-голямо втърдяване на позициите от израелска страна. Даже и самото провеждане на изборите в палестинските земи и в Израел за дълго може да замрази изгледите за разведряване в региона.

Коментар на Петер Филип