Избори без кампания

В България има предизборна кампания за президент, но от това като че ли се интересуват само партийните централи, издигнали свои кандидати и едно малко мнозинство от български граждани, което все още следи политиката. Някои казват, че това е нормално и е признак за европеизацията на страната ни. Трудно е да повярваме на подобна теза, ако си представим, че утре българите трябва да гласуват на референдум някакъв сложен въпрос. Например европейската конституция. Под привидното безразличие към политиката в западните страни все пак се крие внимание към обществено важните въпроси и умение да се води публичен дебат върху тях. После и да се гласува информирано. В България хората се отчуждиха от политиката преди да са се научили на нея. Впрочем тази “умора” започна още след първите свободни избори преди 16 години. Някак много лесно гражданите се отказаха от политиката, разочаровани от лидерите, които само допреди месец подкрепяха безрезервно. Струва ми се, че това е лесно оправдание. Само че, то се прилага в повечето от обществените ангажименти на българите. Сегашната президентска кампания е поредното тъжно доказателство за инфантилното ни отношение към политиката. В нея няма ясни и завършени политически тези, нито убедителна аргументация. Претендентите не могат да кажат точно и ясно, защо се борят за стола на Първанов. Той пък от своя страна не казва, защо трябва да бъде преизбран. От неговия щаб смятат, че това е очевидност, която не се нуждае от аргументи. Основната вина за това е на политиците, но тук много лоша роля играят и медиите. Вместо да насочватвниманието си към тези въпроси и да насърчават кандидатите да водят политически дебат в името на обществото, медиите се държат само и изключително като търговци на политическа реклама. Парите, които се изливат в по-големите телевизии, радиостанции и вестници са безумно големи, а полза на практика няма. Зрителите ще трябва да разберат нещо за намчеренията на кандидатите от няколко клипа и два три безсмислени дебата, в които седемте кандидати рецитират заучени фрази. И да избират своя кандидат както избират фаворитите си от телевизионните сериали и различни “риалита”. Ако въобще стигнат до урните. В България много често се говори за политическата корупция, но няма да чуете и дума за медийната такава. В следващи предавания ще се спра по-обстойно на конкретни случаи и цифри. Сега само ще повторя, че за липсата на смислена политическа кампания вината би трябвало да се подели между политиците и медиите. А политиката все още е твърде сериозен фактор в живота на мнозинството от българите. Колкото повече те се отчуждават от нея, толкова по- зле ще им се отразява тази зависимост.