Изборните правила в Турция

Съдиите от Европейския съд за човешките права в Страсбург прецениха, че десетпроцентовата бариера не представлява изкуствено измислено препятствие пред партиите, а е средство за постигане на политическа стабилност. Решението отхвърли жалбата на една голяма прокюрдска партия, която не искаше да се примири с факта,че на последните избори през 2002 година се провали поради 10%- товата бариера. В рамките на цялата страна така наречената “Дехап” получи над 6% от гласовете, а в югоизточна Турция – дори над 40 на сто от тях, и въпреки това не попадна в турския парламент. В него са представени само депутати от управляващата партия на справедливостта и развитието, както и на социалдемократическата опозиция. Съдиите в Страсбург отхвърлиха аргумента на вносителите на жалбата, че десетпроцентовата бариера нарушава правото на свободни избори. В същото време те записаха в решението, че би било желателно този процент да бъде намален. В нито една друга страна-членка на Съвета на Европа, в който са представени 46 държави, няма толкова висок праг за влизане в парламента, колкото в Турция.

Процесът в Страсбург беше проследен с относително малък интерес от самата Турция. Политическата система на страната съзнателно е ориентирана към създаването на силни мнозинства, за да се осуетят правителствени кризи като тези от 70-те години. Десетпроцентовата бариера обаче е твърде висока и на практика не дава възможност на представителите на кюрдските партии да попаднат в парламента. В същото време кюрдите в последните години засилиха своето влияние в цялата страна и най-вече в югоизточните региони на Турция. В милионният град Диарбекир и други градове кметските места са техни притежания. Кюрдските представители са толерирани на регионално ниво, но на национално равнище остават извън взимането на политически решения.

Правителството в Анкара изживя странния успех да получи потвърждениезя своята политика от Европейския съд за човешките права. През последните години юристите в Страсбург взимаха решения, които почти без изключение завършваха с осъждане на турската държава. В повечето случаи от делата ставаше дума за нарушения на свободата на мненията или за изтезания на затворници. По повод Турция съдът има да наваксва и голямо изоставане : едва 300 дела бяха решени през миналата година, още 9 000 други – очакват заключителната дума на съдиите.