Изборът на Бенедикт ХVІ

Днес от седмичника Ди Цайт сме избрали част от статията, посветена на избора на нов папа. Либералният вестник анализира избора на германския кардинал Йозеф Рацингер за нов папа под името Бенедикт 16 от гледна точка на борбите за власт в Католическата църква.

Като главен церемониал-майстор кардинал Рацингер беше разпоредил на колегите си да не дават никакви изявления пред медиите през деветте дни преди конклава. Говорителят на Ватикана Хоакин Наваро-Валс се обърна с мека любезност към 6-те хиляди журналисти: “Молим ви да не искате от кардиналите интервюта или коментари.” Задължителното мълчание се отнасяше и до персонала. Всички те тържествено обещаха, че во веки веков ще мълчат за онова, което са видели и преживели по време на избора на папа – инак ги заплашваше отлъчване от църквата и незабавно уволнение. Когато всички мълчат, отделният глас се чува още по-ясно. В случая – това беше гласът на кардинал Йозеф Рацингер. Още преди старта на конклава Рацингер се изстъпваше с такава доминантност, сякаш вече беше избран. Рацингер откри конклава. Рацингер проведе последното заседание на Католическата конгрегация. Рацингер отслужи траурната литургия за покойния Войтила. И пак Рацингер предупреди, че ще оттегли кандидатурата си, ако още в началото на избора не получи чувствително мнозинство. Разбира се, досегашният му пост предполагаше, че Рацингер ще излезе напред, но в същото време тъкмо той най-добре би трябвало да знае, че в такъв период изобщо не е нормално един от кардиналите така видимо да доминира. Защото Рацингер и кардинал Уилям Баум от САЩ са единствените, които участваха в последния избор на папа през 1978. Този път обаче изборът далеч не беше толкова либерален и отворен, както тогава. Преди 27 години дори кардинали, които имаха шансове да бъдат избрани, изобщо не се смущаваха да седнат на чашка еспресо в бара на ватиканския хотел Колумбус и да правят шеговити прогнози за изхода от гласуването. Високопоставените църковни сановници се срещаха на пица с журналистите в квартал Трастевере и дори самият Рацингер тогава не беше толкова дръпнат. В случая обаче той бе един от най-перспективните кандидати, а ключовата му позиция му даваше изключително стратегическо преимущество. С наложеното мълчание Рацингер подсили курията, отслаби позициите на своите конкуренти и сам остана в лъча на прожектора. Ако се доверим на анализа на специалиста по ватиканските дела във вестник Ла Република, първите няколко тура от избора са предрешили успеха на Рацингер. Германският кардинал още тогава е получил 40-50 гласа, а това убедило колебаещите се, че не бива да се опъват повече, за да не създадат пред света впечатлението за разцепена църква. Вярно, в дните около избора италианските вестници пишеха какво ли не, тъй че все някой щеше да се окаже прав. В навечерието на конклава започнаха и облозите, като на истинска борса курсът на отделните кардинали ту се вдигаше, ту падаше. Това важи и за Рацингер, който обаче бързо се оказа много перспективен кандидат. Анализаторите го охарактеризираха като консервативен, като непоколебим църковен боец, като продължение на Войтила, но без Войтила. С две думи – преходен папа. Когато акциите на Рацингер започнаха да падат, нагоре тръгна курсът на Карло Мария Мартини, който беше привлякъл вниманието с три едва седемминутни, но много ефектни речи за нерешените въпроси на църковната етика и семейната политика. Борсата обаче отсече: Мартини излиза срещу Рацингер не за да спечели, а за да изгори. И прочие и прочие – предположения и спекулации. В крайна сметка едно нещо остава несъмнено: изборът беше спечелен от кардинала, който най-умело боравеше с властта.