Избягвайте наденичките, говорете с хората

“Посетихме Гьорлиц през май 2007. Градчето е прекрасно, недокоснато и очарователно. Включихме се в обиколка с екскурзовод (на немски), разгледахме многобройни стари сгради и църкви, накрая прекосихме реката по моста и обядвахме от другата страна – в Полша. Гьорлиц не фигурира в много от туристическите справочници за Германия, но въпреки това си струва да го посетите.” Крис, САЩ

“Когато ви писне от наденичките и останалата германска храна,

непременно идете в “Остерия № 1”

– това ресторантче ни спаси живота в Берлин! Приятно и уютно, сервират ти комбинация от различни видове спагети на много добра цена – при това от най-доброто италианско качество.” К. Самът, Малта

“Високо ценя сайта на “Дойче веле” с напътствия и съвети за пътешествия из Германия. Въпреки това обаче избрах свой собствен маршрут. Най-напред използвах линка за хотелски резервации, който ми изпрати моят братовчед в Зеехайм, за да си запазя по интернет стаи за цялото пътуване. Трябва да кажа, че всичко сработи перфектно. Потеглихме от Офенбах с влак към Хилдесхайм, после минахме през Бохолт и завършихме пътешествието си във Фрайбург. Навсякъде опитвах само местните специалитети, които купувах в месарниците, сладкарниците и на пазара, привикнах и към германския обичай да сядам на кафе с торта всеки следобед. Вечерите обикновено ме заварваха на една маса с местни хора в някоя от традиционните бирарии, където се върти музика от 50-те и 60-те години... Има неща, които сякаш никога не се променят.

Туристите?

Мисля, че не срещнах нито един, който да прилича на такъв, освен през последните няколко дни във Фрайбург. Догодина се надявам да прекарам два месеца в Германия – на курс по немски език в Гьоте-Институт.” Филип Оумс, САЩ

“Искам да споделя с вас спомените си от своя

Престой във Федерална Република Германия в периода 1985-1988 година

На първо място бих изтъкнал гостоприемството и топлото отношение, което ми демонстрираха повечето германци. Още от първата си среща с германци, та чак до края се радвах на дружелюбно и приятелско отношение, където и да попаднех.

Нека да спомена и изучаването на езика. В началото ми беше доста трудно, после ставаше все по-лесно и по-лесно, ако не броим немското произношение. Ходех на езикови курсове в продължение на 6 месеца, всеки ден от 6:00 до 18:00 часа, а това ми беше много полезно. Вече съм толкова добре с немския, че мога да обикалям из цялата страна без преводач. Веднъж бях и на Панаира на науката в Кьолн – имаше толкова много неща за гледане, че изобщо не можах да видя всичко.” Васко С. Кемокай