Изводи за българското самочувствие след Доклада на ЕС за България

Сред първите коментари по повод Доклада за работата на България по покриване критериите за членство представен преди два дни бяха и думите на президента, който изрази пожелание Комисията да гледа на България като на страна-членка на съюза, а не като на външно на Европа тяло.

В същия момент логично възниква въпросът – а как самата България гледа на себе си?

Гледат ли на себе си като на пълноправни съюзници политиците? Министрите? Експертите? Или на различни нива по различен начин сутрин влизаме в роля, а в края на деня си почиваме, връщайки се към собствената си същност…

От самото начало на политическите промени в бившия съветски блок, магическото изречение у нас беше свързано с повтаряното като мантра заклинание «завръщане към Европа». Нека си спомним, че имаше дори такава формация «Пътят към Европа». Ако съществува макар и само една безспорно консенсусна тема, то тя е, че ние сме се завърнали там, където винаги сме били – нещо повече, че корените на днешна Европа (твърдят вманиачени националисти и техни подгласници) се намират именно тук, по нашите земи.

Тези твърдения стоят пропагандно добре и може би дори имат някакъв мобилизиращ ефект. Самата аз съм приемала желаното за действително и – както и много от колегите-журналисти – съм градила своя патос върху завръщането към Европа.

Сега, когато темпото на догонването е поуспокоено; когато имаме възможност да сравним себе си с останалите; когато погледнем критично, без поза и без драма на същинския си образ, може би трябва да си кажем, че ние винаги сме били периферия на Европа, държали сме се като такива и такива ще останем.

Както по икономически показатели, както по географска даденост, така и по манталитет. Това впрочем не е никаква драма. Ако се отърсим от комплексите си и ако забравим модерната позьорщина, бихме били в състояние дори да открием собствения си чар и да приемем себе си. Без преструвки. Делово и с чувство за достойнство можем да изпълняваме по европейски – старателно и отговорно - европейските задължения, за които ни бе напомнено в Доклада. Останалото представлява театър. И от него най-малко България има полза.