Изповедта на палестинския лекар Ашраф Хаджудж пред германското списание Дер Шпигел

Статията е илюстрирана с фотографии на самия Хаджудж, на сестрите в съда, на протестиращи либийци с лозунги “Смърт за убийците на деца” и на Муамар Кадафи с телохранителка. 37-годишният Ашраф Хаджуджд разказва пред Шпигел предисторията и се спира на изтезанията и мъченията, претърпени в либийските затвори, включително и на изнасилванията, чиято жертва станали българските медицински сестри. “Понякога ни изтезаваха в едно и също помещение,” разказва Ашраф. “Виждах ги полуголи, те ме виждаха чисто гол, когато бивах изтезаван с ток. Срам ме е да говоря за онова, което правеха с жените. Изнасилваха ги, Кристияна дори с бутилка. Нася по едно време вече не издържаше: счупи парче стъкло от прозореца и си преряза вените.” По-нататък Ашраф Хадждудж разказва и психотормоза: “Надзирателите носеха на останалите затворници либийски вестници, където пишеше, че съм убиец на деца. И други арабски вестници разпространяваха тези лъжи, позовавайки се на либийски източници. Дори палестинският посланик, вместо да ме защити, непрекъснато разправяше, че съм признал, че съм агент на Мосад и съм заразил децата. Много от другите затворници му вярваха. Ние, арабите, сме лицемери. Знаем истината и въпреки това вярваме на лъжите.”

В дългата си изповед пред германското списание Дер Шпигел Ашраф Хаджудж разказва, как през май 2002 година помолил българския външен министър Соломон Паси, който бил на посещение при осъдените, да получи българско гражданство. Това обаче станало едва седмици преди освобождаването, и то под натиска на ЕС, твърди лекарят. Ето как той описва последната фаза от усилията по спасяването на групата: “По време на германското председателство на ЕС ме посети и германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. Аз носех часовник с емблемата на ЕС, който ми беше подарък от един европейски пратеник. Щайнмайер беше изненадан и каза: “Надявам се, че и вие скоро ще бъдете в ЕС.” Моето семейство получи политическо убежище в Холандия на 19 декември 2005 година. Когато либийците се опитаха да ме отделят от българската група, ЕС много активно се намеси. Надеждата ми, че скоро ще се измъкнем от ада, се увеличи след включването на съпругата на френския президент Саркози. По настояване на ЕС аз подписах и молбата за помилване до Кадафи – това беше условие за нашето освобождаване. И когато, само минути след като кацнахме в София, българският президент Първанов ни помилва, аз имах чувството, че ми израстват криле. Българската държава обеща на мен и на сестрите да ни подари по един апартамент. Аз ще получа помощ, предложиха ми и подкрепа, за да приключа медицинската си квалификация. Не ме интересува, че Триполи иска от Арабската лига да протестира срещу нашето помилване в България, а родителите на заразените деца настояват да бъдем върнати обратно. Всички те отдавна знаят, че ние сме невинни. Аз обаче искам да свидетелствам на процеса, който един български адвокат възнамерява да заведе срещу двама от най-зловещите ни мъчители в Либия. Надявам се, че и медицинските сестри ще се включат. До края на живота си ще се боря за това нашата невинност да бъде доказана и в арабския свят,” казва накрая палестинският лекар Ашраф Хаджудж пред германското списание Дер Шпигел.