Израелско-американските отношения пред промяна

Комисията Бейкър във всеки случай вече намекна, че при търсенето на изход от Иракската криза следва да бъдат обвързани още Сирия и Иран. А след загубените от републиканците избори, президентът Буш може бе вече ще се окаже по-възприемчив към препоръки като горната. В Израел приемат подобни сигнали със загриженост и вероятно не е случайно съвпадение, че тъкмо преди отпътуването на Ехуд Олмерт за САЩ се чуха заплахи, че Израел в случай на нужда можел и сам да осуети иранската атомна стратегия. Очертава се опасна игра, не защото Иран вече заплаши, че в подобен случай, ще отвърне с военен удар, а защото правителството на Олмерт в случая явно се дистанцира от досегашния консенсус с Вашингтон и заплашва с еднолични действия, които биха могли да вкарат в неприятно положение не само САЩ. Ветото на американците срещу приемането на осъдителна декларация в съвета за сигурност след израелската кървава баня в Бейт Ханун вече показа, колко лоши последствия може да има солидарността с Ерусалим. И каква тежест би имало тогава евентуалното американско мълчане, в случай на израелско нападение срещу Иран?

Ехуд Олмерт очевидно разчита на това, че старата ”магия” на взаимоотношенията с Буш все още действа. Тя обаче вече е отлетяла, не само поради резултатите от последните избори в Щатите, но и поради факта, че Олмерт все пак не е Шарон. Изпадналият в кома израелски политик успяваше да създаде във Вашингтон придставата за тясна общност на интереси и действия между двете страни. Олмерт по-скоро представлява рисков фактор: войната в Ливан, безогледните и безуспешни действия в ивицата Газа, вътрешнополитическия уклон на дясно и външнополитическата дезориентираност превръщат Олмерт в губеща фигура и в бреме за една нова или поне модифицирана американска политика спрямо Близкия Изток. Тази политика би трябвало не само да заеме нови позиции спрямо Техеран и Дамаск, но и по твърд начин да наложи курс на деескалация в отношенията с палестинците. Тази нова политика би следвало решително да прокара и необходимостта, Израел също да зачита международния инструментариум за решаването на израелско-ливанския конфликт, така че да се предотврати евентуално падане на правителството на Фуад Синьора.

Затова се множат признаците за промени в американско-израелските отношения. Ерусалим би трябвало да реагира спокойно на това, защото в същото време остава ясно едно: лека промяна в климата на тези отношения няма да постави под въпрос или да унищожи едно дълбоко приятелство.То обаче може да бъде нарушено и застрашено от безогледни солови акции. Затова Ерусалим би трябвало да се пази от тях.